С лед мача с АЕК сред впечатляващата „синя“ публика имаше и настроения на съжаление, че любимият отбор не е спечелил. И това само по себе си казва достатъчно. Защото, ако някой през юни беше казал, че евентуалната първа загуба на Левски в Европа ще дойде чак в седмия мач, при гостуване в Атина, и то в реванш от плейоф за Шампионската лига, вероятно щеше да отнесе доста насмешки. Със сигурност всички левскари щяха да са склонни да го почерпят по бира, ако такава прогноза се сбъдне. Сега обаче още е жива вярата, че и нашият шампион отново може да се нареди в престижната компания на великаните от най-силния клубен турнир в света.
Бирата си е бира, но представянето на Левски трябва да бъде оценено трезво. Без ненужна патетика, но със заслужена еуфория и без да се омаловажава постигнатото. Защото „сините“ вече са друг отбор. Отбор, който постепенно се е отърсил от грешките на продължителното лутане и търсене на правилния път към детронирането на Лудогорец.
При Хулио Веласкес Левски вече има нещо, което дълго му липсваше – ясна идентичност. Отборът знае как иска да играе, знае кои са силните му страни и има футболисти, които могат да ги използват. И най-важното – самочувствието вече не зависи от това дали срещу „сините“ стои български или европейски съперник. Най-доброто доказателство за промяната всъщност дойде от АЕК.
Треньорът на гръцкия шампион Марко Николич беше разузнал отлично Левски. Планът му за мача в София беше ясно насочен към неутрализиране на силните страни на българския шампион. А персонално внимание беше отделено на Сержиньо, когото АЕК очевидно беше определил като един от ключовете към играта на „сините“.
Когато противникът не просто се подготвя за мача, а прави специален план как да ограничи конкретните ти футболисти, значи вече те възприема сериозно. Левски отдавна не беше получавал подобно признание от европейски съперник на такова ниво. И въпреки всичко имаше своите шансове да стигне и до победата във вторник.
АЕК имаше и още един помощник – съдията, чийто критерий по отношение на дисциплинарния контрол определено работеше в полза на гостите. В средата на терена „сините“ буквално не получаваха нарушения. Имаше ситуации, в които футболисти на АЕК можеха да получат и картон, но това не се случваше. При отбор, който разчита на агресивност и физически контакт, подобен критерий неминуемо влияе върху развитието на мача.
Но дори това не променя основния извод. Левски вече е тим, който противникът трябва да разучи. Силните му страни трябва да бъдат неутрализирани, а срещу лидерите му да се предприемат специални мерки. А някои от играчите, които в момента са под ръководството на Веласкес, показват най-добрия футбол в кариерите си. Начело с капитана Кристиян Димитров, който постепенно се превърна в един от символите на тази промяна.
Пътят до Шампионската лига може да се окаже кратък или да се проточи. АЕК може да се окаже последната спирка или просто поредният голям тест. Но „сините“ вече показаха нещо, което отдавна не бяхме виждали – могат да стоят равностойно срещу отбори, които допреди време изглеждаха като недостижима цел. Затова след Атина няма нужда от погребални речи. Нито от оправдания Има повод да вдигнем чашите. Да пием по бира за новия Левски!
Още за „сините“ – в новия брой на „Мач Телеграф“
