0

Х алфът Филип Кръстев пристигна в Левски през зимата под наем от белгийския Ломел. Само на 20 години, той показа футболна зрялост, техника и пасна като дялан камък в халфовата линия. Точно той подаде за гола на Илиян Стефанов във финала срещу ЦСКА, а на „Герена“ правят всичко възможно да задържат юношата на Славия и следващия сезон.

- Тежи ли Купата на България?

- По-скоро ни олекна, защото мина много време без трофей. 

- Преди финала предимството беше в полза на Левски заради добрата форма през пролетта. Тези очаквания тежаха ли ви?

- При нас желанието да спечелим беше по-голямо. Трябваше да бием на всяка цена. Не ни тежеше, а ни мотивира. Чувството беше уникално, едно от най-хубавите в живота ми – когато вече си изтощен от всичко случило се, но си спечелил и никой не може да ти отнеме успеха.

- Бързо се вписахте в Левски. Изиграхте силни мачове и във финала подадохте за гола на Илиян Стефанов.

- Вярвах, че ще спечелим Купата на България. Когато дойдох, оставаха само няколко крачки, макар и най-трудните – срещу ЦСКА и Лудогорец преди това. Предишната година беше трудна за мен и се радвам, че успях да обърна нещата с помощта на моите близки. Всичко тръгна нагоре и се надявам така и да продължава.

- Какво е бъдещето пред вас?

- Чувствам се щастлив тук, ще е добре да остана. Ще видим какво ще стане.

- Вече няколко месеца сте в Левски. Какво е за вас този отбор?

- Чувствам се все едно съм си у дома. Макар и да съм тук кратко време, усетих любовта на хората. Давам всичко от себе си да оправдая очакванията им. Важно е да играеш с настроение и да се забавляваш. Искам просто да радвам феновете и те да се забавляват, докато ме гледат. Те са най-добрите и направиха много за отбора.

- Каква роля изигра Станимир Стоилов за трансфера ви?

- Дойдох главно заради него. През цялото време през сезона той ме подкрепяше страшно много. Даде ми свобода, мотивираше ме, не ми даваше да се отпускам в нито един момент. Благодарен съм му за отношението и помощта.

- Кои негови думи никога няма да забравите?

- Дал ми е много тънки съвети, които са в главата ми и винаги ще ги нося с мен. Но най-вече неговата мотивация да не спирам и за момент, да не се отпускам. Всичко идва от главата. Можеш да растеш и да постигаш каквото искаш, ако си готов да дадеш всичко от себе си, ако играеш на лимита си. 

- Спомняте ли си предишния финал на Левски?

- Гледах го вкъщи, моят отбор Славия спечели. Бях шокиран, беше голяма изненада. За всички левскари това е може би е най-болезненият спомен.

- Малко по-късно дебютирахте за Славия. На 16 години и 277 дни станахте и най-младият българин в европейските турнири. 

- Влязох по-малко срещу Илвес (Тампере), след това и срещу Хайдук (Сплит) в квалификациите за Лига Европа. Никога няма да забравя тези моменти.

- Какво дължите на Златомир Загорчич?

- Уважавам го много. Той беше първият ми треньор в професионалния футбол и ми помогна много. Взе ме в първия отбор, когато бях на 16, хареса ме и ме остави за постоянно. Благодаря му за доверието, имахме много хубави моменти заедно.

- Какво ще кажете на феновете на Славия? Някои от тях са обидени заради любовта, която демонстрирате към Левски.

- Няма как да не показвам любов, защото Левски е уникален и тук се чувствам добре. Не мисля, че има за какво да ми бъдат обидени. Славия е родният ми клуб. Започнах на 7 години, юношеските ми години минаха там. Дадох всичко от себе си. Постигнахме много неща заедно и поех към чужбина. Просто нещата не се развиха по най-добрия начин и се върнах в най-големия отбор в България в лицето на Левски. 

- Отчитате ли като грешка решението да заминете за чужбина толкова млад? Какво ви даде и какво ви отне престоят там?

- Отне ми много и ми даде всичко, защото ме подготви за бъдещето. Престоят ми в чужбина е повратният момент в моя живот. Исках да изляза още на 13-14 години. Борех се много точно за това. Не се получаваше, но накрая успях след две години в професионалния футбол. Беше хубаво да отида млад в чужбина и съм амбициран да се върна отново. Дай Боже да е в отбор от топ 5 на първенствата.

- Какво си помислихте, когато ви казаха за интереса от страна на Манчестър Сити?

- Всичко се случи много бързо. Бях изиграл само четири мача, след което първенството беше прекъснато от карантината и вируса. Бях шокиран, но това ми подейства мотивиращо, защото след това играх с още по-голямо настроение. Когато заминах, ми беше много трудно. Преди това никога не бях живял сам толкова дълго време. С всичко обаче се свиква. Свикнах и аз и започнах да се справям. Единственото, което ми липсваше, беше шанс да покажа възможностите си. 

- Защо избрахте футбола, а не някой друг спорт?

- Откакто се помня, обичам този спорт и той е всичко за мен. Още от най-ранните ми години за мен съществуваше само футболът. Родителите ми винаги са ме подкрепяли. Благодарен съм им, че са с мен в това приключение. Бяха на стадиона и за финала с ЦСКА.

- Запален сте по баскетбола. Откъде този интерес?

- Имах един учител в седми-осми клас, той ме запали. И преди това обичах баскетбола, но тогава започнах да го следя. Обичам и да играя.

- В деня след финала позирахте на „Герена“ с купата и потник на Лейкърс. Това ли е любимият ви отбор?

- Не съм фен на един отбор, а на един баскетболист - Ръсел Уестбрук. От него черпя мотивация. Този човек за мен означава много и аз съм му голям фен. Той е уникален характер и може да бъде пример за всеки спортист заради начина, по който живее, нещата, през които е минал. Неговите истории и неговият път в спорта ми действат добре.

- А кои са идолите ви във футбола? Подражавате ли на някого?

- Никога не съм се опитвал да копирам. Искам да бъде различен, да бъда себе си. Харесвам много футболисти, но в момента нямам любим. Когато бях малък, любим ми беше Димитър Бербатов.

- Не сте гледал златното ни поколение, тъй като сте роден 7 години по-късно. Мислите ли, че този успех някога може да бъде повторен?

- Силно се надявам, защото всички българи го заслужават. Ние сме изстрадал народ. Имаме талантливи спортисти. Ако нещата се променят и започнем да работим както трябва, ако се промени манталитетът и поведението, може отново да има успехи.

- Предстоят мачове на националния отбор в Лига на нациите. Възможно ли е този квалификационен цикъл да бъде начало на промяната?

- Ще е трудно, защото още сме далеч от нужното ниво, за да се изправим срещу силните европейски отбори. Но трябва да започнем отнякъде. Време е да спрем със загубите и слабите мачове. Време е да започнем да печелим и да върнем България на мястото в Европа и света, което заслужава. Така ще започнат да ни уважават, както е било преди.

- Да ви върна на Левски. Мислите ли, че догодина отборът може да спре хегемонията на Лудогорец в първенството?

- Разбира се, че е възможно. Нашият отбор бележи значителен прогрес в последните няколко месеца. Догодина нещата ще бъдат още по-добре с феновете, които имаме, с ръководството и треньорите, с футболистите. Левски го чакат светли дни. Този отбор може да бъде шампион.

- А възможна ли е нова Синя приказка в Европа?

- Това си зависи изцяло от нас. Никой не може да ни спре. Много се надявам да играем силно, да влезем в групите и да зарадваме феновете, защото европейските мачове са с различен заряд.

- Какъв е Филип Кръстев извън терена?

- Нормален човек. Обичам да излизам навън, да се виждам с приятели, да играя видеоигри. Обичам да ходя на риболов, да почивам. Не съм по-различен от останалите. Аз съм просто един млад човек, който играе футбол.

- Къде ходите на риболов?

- Навсякъде. С баща ми обичаме българското море. Това лято се надявам да отидем и до Гърция.