В събота, ако следваме нормалната футболна логика, Александър Томаш за последно ще води ЦСКА срещу Арда. Пред него има една много важна задача, а именно да класира „червените“ за евротурнирите, което ще се случи при победа в Кърджали и да си тръгне с някакво от части запазено достойнство след последния съдийски сигнал. Ясно е, че най-голямата цел – спечелването на Купата на България, не беше осъществена. Да, срещу „червените“ беше 14-кратният (б.а. - според Томаш 16-кратният) шампион Лудогорец, но има загуба и загуба. Ако съперникът ти е по-силен и те надиграе, просто му стискаш ръката. Но когато ти не си направил нищо за близо 100 минути футбол, значи вината е в теб. В такива случаи го отнася треньорът. Томаш нямаше доблестта да си подаде оставката след загубата на 22 май и ръководството реши да не го сменя до баража, явно за да не шокира футболистите с нов наставник, който щеше да се опита да промени всичко за кратък период от време. За ЦСКА е изключително важно да играе в Европа. Това ще даде въздух на всички в клуба и ще помогне на ръководителите да вземат по-добри футболисти, защото евротурнирите изкушават много от класните чужденци.
Но да се върнем на Александър Томаш. Той накара отбора си да играе атакуващ футбол, с много изнесена напред защита и вратар. Да, предвид класата на повечето играчи на ЦСКА, агресивният футбол на Томаш не беше по силите на имащите купища проблеми Ботев Пд, Спартак Вн и Берое, но беше лесно разгадаем за шампиона Лудогорец. А именно това беше проблемът за бившия защитник. Защото разградчани, дори и далеч от позната си форма и с куп проблеми във финала, не дадоха почти никакви шансове на атакуващите играчи на ЦСКА. А стигнаха до гола след грешка на Тибо Вион и може би закъсняло излизане на Фьодор Лапоухов. След като вече изминаха няколко дни от финала и след като сме гледали стотици пъти гола на Кайо Видал, всъщност можем да разберем, че грешката на Вион не е била случайна, а очаквана от бразилеца. Просто треньорът на Лудогорец Игор Йовичевич, с всичките му кусури, надигра своя колега Александър Томаш. И точно тук става ясно, че с футбола, който настоящият треньор на ЦСКА иска неговият отбор да изповядва, няма как да бъдат постигнати големи неща. Просто Томаш обърка нещата. Да, адмирации за атакуващата мисъл на отбора и за безкрайното търсене на голове. Но в Европа по този начин могат да си позволят да играят само най-големите отбори – като Барселона, например. Но дори този невероятен тим на Ханзи Флик, с магьосник като Ламин Ямал, не успя да постигне голямата цел и отпадна от Интер в Шампионската лига. Да, ясно е, че е смешно да сравняваме ЦСКА и Барселона под каквото и да било форма, но Томаш се опитваше да направи своя тим бледо копие на каталунците. Но много неуспешно...
Идеята, е че ако по някаква невероятна случайност той остане треньор на „червените“, ако ги класира в Европа, ще бъде елиминиран от първия сериозен отбор, защото стилът му е много наивен, предвид кадровия потенциал, с който разполага ЦСКА. Макар и официално все още да няма нищо за бъдещето на Томаш, в края на сезона можем да добавим, че ако той беше подходил малко по-разумно и не играеше с този футбол-камидкадзе, може би щеше да има повече успех и мечтата му – че ще постигне нещо значимо с родния си клуб, щеше навярно да се превърне в реалност.
ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
Още гледни точки четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
