"Вижте в Сърбия и Хърватия колко чужденци играят и си направете сметката. Ако в българското първенство не играят българи, по-добре да го закрием. Трябва да се грижим за нашите деца. В момента аз се чувствам българин, не би трябвало аз да уреждам паспорти за българските деца. Ако това продължи като тенденция, вас скоро няма да ви има." Това обяви селекционерът на България Младен Кръстаич преди вероятно последния си мач, в който е начело на "лъвовете".
Веднага след тези му думи сърбинът беше обсипан с ругатни от всички посоки. Това е логичен отклик на трагичната му работа за националния отбор. Думите му бяха приети от всички като чиста проба оправдание, което всъщност си е точно така. Трудно е да повярваш, за каквото и да е, на човек, който се е провалил очевидно и е нанесъл солидни щети на българския национален отбор, който и без друга гравитира около дъното. Ясно е за всички, че сред "лъвовете" няма кой знае колко добри футболисти.
Няма обаче сила на света, която да успее да ме убеди, че тимът на Литва, който ни направи за смях преди няколко дни на стадион "Васил Левски", където сме мачкали Германия, Италия, Франция и Холандия, разполага с по-качествени играчи. Очевидно е, че Младен Кръстаич ни дърпа към дъното и единственото правилно решение, което ни дава шанс да се оттласнем от него, е уволнението му. Той явно не разполага с необходимата чест и достойнство, за да си подаде оставката.
Съвсем отделен въпрос е, че откритието на селекционера засяга и самия него. А именно, защо даваме шанс на чужд треньор, а не на нашенец. Това е по отношение на Кръстаич и работата му в националния отбор на България. "Мач Телеграф" извади конкретни цифри, за да анализира "жалбата" на селекционера към родния футбол. Истината е, че той от една страна е прав, а от друга - не особено.
Подробности в днешния брой на "Мач Телеграф"
