Б отев Пловдив пише пестеливо, но успешно историята си, печелейки за осми път с 1:0 в последните си 10 мача срещу Черно море. Магията на тази статистика се допълва и с две загуби с по 0:1, вплели се сред този наниз от виртуозни изпълнения на Нвачукву, Акере, Попето и създателя на шедьовъра Душан Керкез.
Ботев съдържа в себе си едно странно вътрешно противоречие, което в крайна сметка ражда успехи. Отборът притежава изключителни офанзивни футболисти в лицето на най-вече на по-горе споменатото трио, но също така и на Вини Трибуле, Укаки и Мараш. Бековете Балоянис и Минков разполагат с впечатляващи офанзивни умения, но в крайна сметка отборът бие икономично с 1:0, вместо да вкарва очакваните 2-3 или 4 попадения на мач, рискувайки сигурността си в дефанзивен план.
Това е така, защото всичко е добре дирижирано от Керкез и подчинено на общия план на далечната, но съвсем реалистична перспектива на титлата. Може би, отборът щеше да е по-ефективен и резултатен, ако взетият с огромни надежди централен нападател Антъни Уджа (б.а – 110 мача в Първа Бундеслига), не се бе контузил тежко още в началото на сезона. Дори и да е имал друг план, след удара от съдбата Керкез разглоби „жълто-черния“ механизъм и го сглоби на по-сигурен режим.
Този сериал от 1:0 обикновено звучи шампионски. В тона на тази пестелива мелодия мина една от титлите на Моуриньо с Челси, както и няколко трофея на Сър Алекс на „Олд Трафорд“. Между 27 февруари и 3 април 2016 година Лестър изигра 6 мача като пет от тях спечели с 1:0 и това бе ключовият момент за спечелването на най-приказната титла в историята на футбола. И ако подхванем малко нумерологията, то най-дългата хегемония в А група през миналия век – тази на ЦСКА през 50-те години бе прекъсната от пловдивски тим – Спартак. Защо сега друг пловдивски тим не прекъсне доминацията на Лудогорец?!
ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
