Б отев Пд се провали в Лигата на конференциите, след като отпадна от напълно преодолим съперник. По-лошо от елиминацията бе играта на „канарчетата“ на реванша в Мостар – страхлива, немощна, насочена единствено към опазването на крехката преднина. Дори няколкото опасни контри бяха белязани с неувереност и липса на самочувствие. Три момента от мача с Мостар са показателни за слабостта на Ботев. Първият е спасената дузпа от Бернат. След нея, играчите на Ботев пропуснаха златен шанс да се възползват от психологическото предимство, да поемат инициативата и да притиснат съперника. След това идва червеният картон на Конте. Най-важният играч в схемата на Душан Керкез буквално „изгоря“ и направи безподобна глупост.
Но той я направи и заради колебливата игра на останалите си съотборници в отбраната, особено по крилата. Почти всяка опасна атака на Зрински идваше именно от лявата или дясна зона. На трето място е играта на капитана Ивелин Попов. След като напусна Левски и дойде на „Колежа“, Попето придоби статут на „недосегаем“ в Ботев. Срещу Арда, Крумовград и Хебър е лесно да си лидер, водач. Но точно в този важен мач, най-важен за сезона, играта му бе част от цялата мрачна картинка, която представляваха „канарчетата“ на стадион „Биели брегом“. Никакъв опит от негова страна да вдигне духа на съотборниците, да им се скара, да ги навика.
Цялото мнение четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
ДОБРИ КОЖУХАРОВ
