Хулио Веласкес е име, което носи със себе си модерно виждане за футбола, дисциплина и ясна философия на играта. Начело на Левски, испанският специалист се стреми да изгради отбор, който не само печели, но и впечатлява със стил и характер на терена. Дон Хулио се съгласи да отговори на въпросите на главния редактор на вестник „Мач Телеграф“ Димитър Димитров, за да разкаже за предизвикателствата пред клуба, адаптацията му към българския футбол, както и за визията му за бъдещето на „сините“. Ето какво каза испанският специалист, който води Левски към титлата, във втората част от интервюто си за нашата медия:
Хулио Веласкес: Левски има ясна идея и разпознаваем стил!
- Помните ли първите съвети, които ви дадоха Наско Сираков и Даниел Боримиров, след като поехте Левски?
- По-скоро не може да се говори за съвети, а за най-нормални разговори, базирани на взаимно уважение и от двете страни. Винаги съм отличавал и връзката ми с ръководството, в която винаги нормално са протичали процесите.
- Вие сте вторият испанец, който поема Левски. Първият е Хосе Мурсия. Познавате ли го, обадихте ли му, за да го разпитате за Левски?
- Нямам честта, да го познавам и да съм говорил с него. Но, да знам, че е бил треньор на Левски. Но аз към всички треньори, независимо от каква националност са, изпитвам изключително голямо уважение.
- Какво знаехте за Левски преди да дойдете в клуба и какво ви направи най-силно впечатление, че е по-различно от другите места, където сте работил?
- Когато получих предложение да дойда, един от факторите, които наклониха везните да приема предложението, беше историята на тази институция, каквато е Левски. Също така фенската маса, която стои зад клуба, което считам за нещо изключително важно. А и още от първите разговори, усетих, че съм желан и че двете страни, искаме заедно да направим нещо голямо.
- А имаше ли нещо, което ви изненада?
- Опитвам се да съм много балансиран в изказванията си в моментите, в които анализирам нещата. Извън нещата, които стават на терена, изненада ме огромният брой привърженици, които има Левски. Нещо фундаментално в този спорт е страстта. И това много ме впечатли. Това е нещо, което трябва да ни накара да се чувстваме изключително отговорни, както нас – треньорите, така и футболистите. Защото нито една тренировка не може да е за нас просто следващата и нито един мач не може да е просто следващият. Трябва да сме наясно, че с нашите постъпки, а вследствие от тях и с начина, по който се представяме, можем да генерираме много хубави емоции в хората. И това ме кара да се чувствам привилегирован.
- Преди 29 години, когато сте бил едва на 15, сте станал треньор на детския отбор на Сан Николас. Какво помните от онези години?
- Започнах в професията много млад. За България това може би не е много характерно, но в други държави го има. Тогава и самият аз тренирах и играех футбол. Спомените ми са, че бях едно момче с желание, глад за изява и страст, които и досега притежавам Както и със стремеж винаги да правя нещата по най-добрия начин, знаейки, разбира се, че често допускам и грешки. Но може би съм и малко по-прагматичен и се фокусирам в размисли върху настоящето, а не чак толкова върху миналото.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
Остатъка от втората част на интервю с треньора на Левски четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
