Ваня Дзаферович изкара почти цялата си футболна кариера в България. Снажният защитник игра за два от традиционните отбори в страната ни - Берое и Локомотив София. Хърватинът се отдръпна след края на кариерата си от футбола, като развива успешен ресторантьорски бизнес.
-Ваня, следиш ли първенството и харесва ли ти продукцията?
-Шампионатът е доста по-интересен от миналите години. За това голяма роля има Левски, защото притисна Лудогорец. Знаете ли, аз спрях през 2012 година с футбола, а тогава бе първата титла на Лудогорец и досега няма друг шампион! Не казвам, че е незаслужено, но не ми е интересно така. В Разград са най-напред относно развитие в база, в отбор, в административната част също, отборът е изграден по европейски образец. Но там никога няма да имат нещо много важно във футбола- фенската маса, каквато притежават Левски и ЦСКА. Мисля, че е време да има друг шампион на страната. За мен Левски е на прав път. Отбори като Черно море, ЦСКА, Локомотив Пловдив също дават отпор и се стремят към по-челни места. Яд ме е много за Берое. Обичам града и отбора, но с този президент толкова.
-Каква в момента е разликата за теб между българския и хърватския футбол?
-Като цяло футболът в Хърватия е държавна политика. От една страна там се произвеждат и продават в чужбина много футболисти. От друга, децата имат местни идоли, на които да подражават - Лука Модрич, Манджукич, Ракитич, Гвардиол, Сучич и други. Тук не е така, малките не са мотивирани. Как искате едно дете в момента да се запише да тренира футбол и да следва мечтата си, като няма кого да следва? Не е само до стадионите, до менталното състояние на децата е, до психиката. Има много талантливи деца в България, но нишката се къса около 15-16 годишна възраст и те започват нови начинания извън футбола.
АНЖЕЛИН АЛЕКСАНДРОВ
Цялото интервю четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
