Л евски потърси решение на проблемите си в средата на терена с привличането на Георги Костадинов. Именно в този зона и през есента, и в контролите през зимата тимът имаше най-много и най-големи трудности. Това се отнася както за количеството изпълнители, така и за качеството им.
При всички положения Георги Костадинов би трябвало да свърши работа. Обстановката на „Герена“ му е позната, а сега е доста по-опитен, отколкото беше при предишния си престой в клуба, който завърши през 2017-а. В него халфът изигра 52 мача и вкара 8 гола и бе един от силните футболисти в състава тогава.
За съжаление повечето пъти играчите, които са завръщат в Левски често пъти се оказват далеч от висотата, на която са били първия път. Последният такъв играч бе Ники Михайлов. В първи си период стана шампион с Левски и имаше добри мачове макар да бе запомнен най-много с автогола срещу Вердер Бремен. При втория вдигна Купата на България, като капитан, но нито отборът бе по-силен, отколкото в първия си период, нито самият Михайлов. Същото се отнася и за Георги Иванов-Гонзо, който след като стана легенда в първия си период в клуба в продължение на 5 години, не бе на същото ниво когато се върна от Рен през 2003/04. Това бе и единственият му период в клуба без трофей. След това бе отново грандиозен през 2006-а след като се прибра от Турция, както и в 4-я си период през 2008/09, когато се върна от Риека и почти сам направи Левски шампион. Втори периоди, които бяха по-слаби от първите имаха още куп играчи от златния тим на Станимир Стоилов. Става дума за Седрик Бардон, Димитър Телкийски, Елин Топузаков, Валери Домовчийски, Христо Йовов, Станислав Ангелов и Веселин Минев. Не бяха по-добри във втория си период и Владимир Гаджев, Живко Миланов, Александър Александров-Кривия и Саша Симонович. Остава да видим как ще бъде при Георги Костадинов.
Още четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
