К рахът на Левски на вътрешната сцена през този сезон е пълен. Спомените от доброто представяне в Европа през есента бяха изместени от скорошните резили в България. След като Ботев Пд спечели Купата на България, стана окончателно ясно, че „сините“ няма да играят в Европа през следващия сезон. Това е тъжно, разбира се, макар някои от феновете да намират утеха в това, че поне няма да има провал и в Европа в годината, в която любимият им клуб става на 110 години. И наистина - в сегашния вариант на състава това изглежда по-вероятно, отколкото да се стигне пак до хубави моменти. Така или иначе провалът е факт. А този факт е повод пак да погледнем в историята и да измерим колко голям е той.
Левски не за първи път няма да играе в евротурнирите. От началото на 70-те, когато вече има КЕШ, КНК и УЕФА „сините“ не участваха през 1973, 1985, 1990, 2014, 2015, 2020 и 2021 година. В един от тези случаи – през 1985-а трябваше да участва, но бе изхвърлен от там от БФC заради скандалите на финала за Купата срещу ЦСКА. Справка в статистиката показва, че само през 2014-а отпадането на турнирите бе ясно по-рано отколкото стана през настоящия сезон. В момента остават 3 кръга до края на сезона, а навръх вековния юбилей имаше 4 срещи, когато стана и математически ясно, че евроучастие няма да има. В турнира за Купата тимът вече бе отпаднал, а в първенството изостана безнадеждно от местата, които давах излаз на международната сцена.
Във всички останали неуспешни години привържениците поне имаха някакви надежди до последния или предпоследния кръг. 2021 бе предишната година, в която Левски не игра в Европа. И тогава обаче поне теоретичен шанс за положителна развръзка имаше до предпоследния кръг. А сега предстои едно досадно и мъчително доиграване на последните 3 мача. В тях изглежда, че няма какво да се спечели, а само да се пропада още надолу. А в настроението на феновете ще се редуват тъга, мъка, гняв и апатия. Но – за всичко това на „Герена“ трябва да се сърдят най-вече на себе си.
Още разработки четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
