Руи Мигел Товар
zerozero.pt
В моя живот има трима Костадинови. Първият е футболистът, голмайсторът. Винаги, когато отида на „Жозе Алваладе“, той ми го демонстрираше срещу Ивкович. Спомням си и двата му гола - единият в първа дивизия, а другият за Купата на Португалия на 3 март 1992 г. Живях с тази изрезка на бюрото от репортажа на този мач години наред и наизустих всичко от нея.
Второто е личността. На 1 ноември 1995 г. редакторът на международната футболна секция ми каза да направя интервю или поне да взема изявление от Емил Костадинов във връзка с жребия, който противопостави тогавашният му отбор Байерн на Бенфика за Купата на УЕФА. Телефонът звъни, човекът отговаря, надълго и нашироко ми споделя мнението си. Това е и първият ми подписан текст. И третият е сега интервюираният. Предупреждението идва от Домингос - неговият партньор в атаката на Порто. „О, Руи, Коща е тук в Лисабон, на конгреса на УЕФА.“ Уговорихме си среща в 7 часа на входа на хотел „Коринтия“. При пристигането виждаме Луиш Фиго, виждаме Фернандо Гомеш, но Костадинов го няма. Петнадесет минути по-късно се появява и той. С малка чантичка под мишница, както го помня и през 1992 г. Не можах да не се засмея. Той също. Предлага да пием кафе навън и сядаме.
„Оттук ли си“, пита ме той. „Да, живях в Лисабон, точно на тази улица 11 години“, отговарям му.
- Ти си от София, нали? Как е там положението?
- Голяма бъркотия е в България. Правителствата се сменят много, тук е по-тихо. А Домингос, познаваш ли Домингос?
- Да, заедно редактираме автобиографията му.
- А Витор Бая какво прави?
- Работи в Порто.
- Ааааа, тогава знам какво ще стане.
- Какво?
- Един ден Витор ще стане президент на Порто и ще назначи Домингос за треньор. Все още се разбират, нали?
- Те са приятели завинаги.
- Да, винаги са били заедно, те са измислили думата приятелство. А Руи Хорхе?
- Той е треньор на дублиращия отбор.
- Беше много забавен, винаги ни разсмиваше с вицове.
- Сега е мой ред. Ами Костадинов, какво става с него?
- Ахахаха, ето ме и мен. Аз съм тук.
- Най-запомнящият се образ на Костадинов е от „Жозе Алваладе“.
- Винаги съм бил ОК със Спортинг, имах и много добри моменти срещу тях.
- И каква е причината?
- Каква ли не. Късмет, подходящ момент. Има много фактори.
- Като 2:1 на „Парк се Пренс“?
- Може и така да се каже
- Как от позицията на настоящето гледате на онзи мач?
- Всичко стана много бързо. Мачът вървеше идеално за тях до 89-ата минута, публиката пееше, стягайки се за Мондиал 94. Топката стигна до Жинола, центрирането му обаче дойде прекалено дълго и топката попадна у нас. Балъков подаде с външен фалц към Стоичков, мисля, а Христо хвърли пас надясно, където се появих аз. Спечелих надбягването срещу защитник на французите и стрелях, изпълнен с увереност, че ще вкарам.
- Топката все пак удари гредата, нали?
- Така беше. Това е един от онези шутове, които често може да бъдат объркани. От сто изстрела от този ъгъл, колко гола бих вкарал? Не знам. Знам само, че точно този влезе. Лама нямаше шанс.
- Това е исторически гол.
- Всяка година някой от България ми се обажда на този ден, за да коментирам гола. И понякога дори ми се обаждат от Франция. Те останаха извън Световното първенство през 1994 г., но моят гол им се отрази добре, защото направиха някои промени, които ги доведоха до световната титла през 1998 г. И знаете ли какво?
- Какво?
- Пристигнах в Париж ден след целия отбор, без да знам дали ще играя.
- Защо?
- Нямах виза. Така че трябваше да летя до Германия и да вляза във Франция с кола, след като български полицай ми донесе визата. Когато влязох на френска територия, се почувствах спокоен и уверен, че всичко ще мине добре.
Цялото интервю четете в днешния брой на Мач Телеграф
