А ндриан Краев е възхитен от решението да подпише с Каса Пиа, като каза пред O JOGO, че когато е получил предложението, „не е било трудно да приеме“. 25-годишният български полузащитник винаги е бил почитател на португалския футбол, особено заради добрия опит на брат му Божидар, бивш играч на Жил Висенте и Фамаликао, и почувства, че има нужда от ново предизвикателство.
„Миналия сезон бях решил да не подновявам с Левски, защото исках да отида в чужбина, а след това не играх девет месеца. Този клуб ми подаде ръка, когато бях в трудна ситуация”, споделя той, като дава положителна оценка до момента на престоя си в Каса Пиа.
„Адаптирах се по-бързо, отколкото очаквах. Тъй като не бях играл дълго време, мислех, че ще отнеме повече време, за да вляза във форма. за щастие, нещата в клуба вървят добре и изиграх пълните 90 минути след петия кръг.”
За номер 89 на „гъските“ има разлики между българския и португалския футбол. „В България играта е по-скоро тактическа и физическа. В Португалия има повече техника, играчите боравят по-добре с топката и имаме повече свобода да играем. Чувствам, че тук играем и с по-малко напрежение”, посочва Краев, който се определя като „по-дефанзивен халф”, който обича „да поддържа баланса в отбора, да обезоръжава съперника и да печели дуели”.
Но той признава, че трябва да подобри някои детайли. „Чувствам, че мога да се справя по-добре, когато владея топката.”
Относно Каса Пиа, българинът разкрива, че „не е познавал клуба, преди да се свържат с него“. „Направих малко проучване и видях, че това е третата година на тима в първа лига. Бях приет добре от всички. Тук всички сме едно семейство”, хвали се той, очертавайки желанието на отбора да се класира за Лигата на конференциите. „Би било историческо за клуба и страхотно за мен. Но това е стъпка по стъпка: първо трябва да постигнем постоянство, след това да се опитаме да се справим по-добре от миналия сезон.”
С получаването на титулярно място Краев вече има още една цел. „Искам да се върна в националния отбор на България“, казва халфът, който има осем мача. „Да играя за моята страна е едно от най-добрите чувства, които мога да изпитам. Тренирам ежедневно, за да почувствам това отново”, отбелязва той.
След блестящото поколение от 90-те, четвъртото място на Мондиал'94, българският футбол запада и не е участвал в голямо състезание от Евро 2004. „В България се води голяма дискусия, която се опитва да обясни отсъствието на отбора ни от европейските и световните първенства. Мисля, че това е свързано с факта, че има много чужденци в българското първенство и не се дава възможност за изява на българските играчи”, оплаква се Краев, който вече има шест мача на Каса Пиа, пет като титуляр.
