Днес е един от най-големите любимците на синята публика в новата история на клуба – Александър Александров става на 50 години. Кривия беше една от най-атрактивните и колоритни фигури в края на 20-и и началото на 21-и век. Пловдивчанинът завинаги ще остане в съзнанието на феновете с изключителната си техника, ексцентричността си и атракциите, които правеше на терена. Може би точно и затова публиката на Левски бързо го обикна. Александров дойде на "Герена" през лятото на 1997-а от Марица с репутацията на младежки национал и един от най-големите таланти в българския футбол. Пристигна заедно с още двама свои съотборници от Марица - Асен Николов и Христо Христов, но от тримата той стигна най-далеч.
Както вече стана дума, бе доста атрактивен играч, а същевременно и се раздаваше винаги на терена. Умееше не само да прави шоу, но и да бъде ефективен за разлика от доста други играчи с много талант и ниско КПД. Бележеше доста голове. Винаги бе на ниво в дербитата с ЦСКА. Отчете с гол и асистенция срещу "червените" на финала за Купата през 1998-а (5:0 за Левски). Същото направи и при победата във вечното дерби през 1999-та, което се игра на стадион "Славия", а "сините" победиха с 3:2. Бе главен герой при елиминирането на "червените" от турнира за Купата през 2000 година. За успеха на "Армията" с 1:0 изработи победното попадение на Георги Иванов. В реванша завършил 3:1 за Левски пък асистира за гол и спечели дузпа.
Въпреки че не вкара нито един гол в Европа за "сините" бе на ниво и там. Направи изключителен мач срещу Ювентус. При един от поредните му финтове така скри топката на двама играчи на "Старата госпожа", че те се сблъскаха и комично паднаха на тревата.
Кривия преживя и трудни моменти като тези през втората половина на пролетния дял на сезон 1998/99. Тогава получи тежка контузия и догледа битката за титлата на своите съотборници с патерици. Точно във втората половина на същата 1999-а той сякаш се прероди и започна да играе изключително силно. Това му донесе и приза футболист на годината. Награда, която играч на Левски не бе печелил от 1987-а, когато с нея триумфира Ники Илиев.
През 2000 година след конфликт с Наско Сираков бе продаден на турския Коджаелиспор. Александров първоначално не се разбра за условията с клуба и се прибра в София, но му бе дадено ясно да договори, че връщане назад към Левски няма и в крайна сметка бе продаден в споменатия клуб. А можеше да отиде в много по-силен, ако бе останал още малко на "Герена".
Така той игра доста години в Турция, където бе известен като Алекс Йорданов. След това имаше силен престой в Черно море в периода 2007-2009-а. Стана трети в първенството с „моряците“, а за тях изигра 7 мача и вкара 4 гола в Европа.
През пролетта на 2010-та Кривия отново се завърна в Левски и остана година и половина, вече разбира се далеч от някогашната си класа. Завърши кариерата си в Ботев Пд, като помогна на „канарчетата“ да се върнат в елита, а им беше и директор през сезон 2012/13
„Мач Телеграф“ честите юбилея на Александър Александров и му желае здраве, късмет и дълъг живот в близост до любимата игра.
ЗДРАВКО ГЮРОВ
ВИЗИТКА:
Роден на 19.01.1975 в Пловдив
Играе в Марица (до 1997), Левски (1997-2000, 2009-2011), Коджаелиспор, Турция (2000-2002), Истанбулспор, Турция (2002-2005), Кайзериспор, Турция (2005-2006), Коняспор, Турция (2006), Анкарагюджу, Турция (2007), Черно море (2007-2009), Ботев (2011-2012)
За националния отбор има 10 мача
Успехи:
Шампион на България - 2000
Носител на Купата - 1998, 2000
Футболист номер 1 на България – 1999
Сезон по сезон в Първа лига
Сезон Отбор М Г А ЖК ЧК
1996/97 Марица 23 9 5 9 0
1997/98 Левски 26 10 9 7 0
1998/99 Левски 18 7 9 4 0
1999/00 Левски 28 6 10 7 0
есен 2000 Левски 7 1 2 1 0
2007/08 Черно море 28 10 12 6 0
2008/09 Черно море 27 6 16 6 0
есен 2009 Черно море 5 0 0 0 0
пролет 2010 Левски 10 3 1 3 0
2010/11 Левски 17 680 3 1 4 1
Общо в Първа лига 189 55 65 40 1
Легенда: М – Мачове, Г – Голове, А – Асистенции, ЖК – Жълти картони, ЧК – Червени картони
