Л евски направи първата крачка към следващия квалификационен кръг в Шампионската лига с победата с 1:0 над Университатя (Крайова). Тя не е достатъчна, за да превърне реванша във формалност, но е напълно заслужена. „Сините“ изиграха един от най-силните си европейски мачове през последните години, съчетавайки агресия, дисциплина и футболно самочувствие срещу наистина солиден съперник. Румънците може да не са на нивото на Айнтрахт или Брага, но те са футболния господар отвъд Дунав в момента и със сигурност у тях няма и щипка подценяване или други фактори, които да подлагат пълното им влагане в сблъсъците. В същото време остана усещането, че вечерта в сряда можеше да завърши с далеч по-сериозна усмивка за препълнените трибуни на „Герена“.
Още преди първия съдийски сигнал стадионът напомняше защо европейските вечери в София имат своя особена магия. Над 20 хиляди души превърнаха „Герена“ в познатия син вулкан, а за пореден път енергията от трибуните сякаш зареди футболистите. Атмосферата не беше просто красив декор, а двигател на отбора. Всеки шпагат, всяка спечелена топка и всяко високо пресиране бяха посрещани с рев, който караше Левски да играе още по-смело.
И това се видя още от първите минути. Отдавна български отбор не беше започвал домакински европейски двубой с такава дързост. Вместо традиционното опипване на почвата Левски се хвърли напред, наложи висока преса и принуди румънците да мислят повече как да оцелеят, отколкото как да атакуват. Това беше футбол, който публиката очаква – смел, инициативен и изпълнен с убеждението, че домакинът диктува условията. Попадението дойде напълно закономерно, но по-важното беше начинът, по който бе извоювано. То беше плод на натиск, увереност и желание да се търси победата, а не да се чака грешката на съперника. Именно тази промяна в манталитета е една от най-големите заслуги на Хулио Веласкес до този момент.
Впечатляващо беше и представянето в защита. Левски запази суха мрежа не защото Университатя не притежаваше качества, а защото домакините демонстрираха компактност, добра комуникация между линиите и сериозна отговорност без топка. Централните защитници издържаха в ключовите моменти, халфовете затваряха пространствата, а целият отбор работеше като един механизъм.
Със сигурност би било несправедливо да се твърди, че гостите бяха напълно обезоръжени. Университатя също стигна до няколко опасни ситуации и ако крайният резултат беше 1:1 или 2:1, едва ли някой би могъл да говори за футболна несправедливост. Именно това показва колко равностойна беше битката. Левски заслужи победата, но не и с такава категоричност, че да затвори елиминацията още в София. Все пак остава открит въпросът дали "сините" не можеха да продължат да диктуват събитията през по-дълъг период. След вихреното начало темпото постепенно спадна. Вместо да държи съперника под постоянно напрежение, Левски се прибра по-назад и позволи инициативата по-често да преминава към румънците. Това не доведе до разпад в играта, но даде възможност на Университатя да диша по-спокойно и да повярва, че може да се върне в двубоя.
ЛЮДМИЛ ХРИСТОВ
Цялата гледна точка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
