Л егендарният бивш нападател Мартин Камбуров сподели пред „Мач Телеграф“ какви са му очакванията за предстоящият шампионат в Първа лига. Той заяви, че футболът му липсва, но не би се върнал на всяка цена. Рекордьорът по голове коментира и как вижда ситуацията в националния отбор и не разбира защо голмайсторът в елита до този момент и негов приятел – Ивайло Чочев не получава повиквателна от селекционера Младен Кръстаич. Камбуров коментира как се чувства след като вече една година е извън футбола и сподели, че през следващия месец очаква да му се роди дъщеричка.
- С твоите 256 гола попадна в престижна класация, която до момента не е правена. На 11-то място си сред най-добрите голмайстори в рамките на този век. Щастлив ли си от това международно признание?
- Да! Нормално е да съм щастлив, че съм в такава класация. Радвам се още повече, че този рекорд, който постигнах е оценен на такова високо ниво.
- Как се промени живота ти след футбола? Какво правиш и с какво запълваш свободното си време?
- Имам си най-различни ангажименти. Гледам си детето, а освен това чакам и второ. Момиче ще е! Живот и здраве в края на февруари трябва да се роди. Дано всичко да бъде наред. Иначе се гледаме вкъщи и се занимавам с неща, различни от футбола. Чакам с нетърпение да започне и българското първенство.
- Обичаш да пътуваш. Правите ли планове да ходите със семейството ти скоро някъде?
- Не, сега сме си в Пловдив и нямаме възможност, защото чакаме втората ни рожба. Последно миналата година сме пътували, но сега е малко по-трудно и сме си вкъщи. Миналата година ходихме в Дубай и до Гърция. Не съм пътувал чак толкова много. Изкарахме си добре.
- Следиш ли как се развива футболът у нас?
- Да, следя всички отбори с интерес. Следя си нашето първенство и ми харесва да го гледам. Очаквам да започне пролетният полусезон и да станат хубави мачове. Доста равностойни са отборите през тази година.
- Как би коментирал конкуренцията в първенството?
- На мнение съм, че първенството е доста изравнено и всеки може да вземе от другия точки. Виждате, че за върха има интрига, както и борбата за оцеляване ще е жестока. Битката за място в евротурнирите е сериозна. Доста е изравнено първенството и интересно през този сезон. Очаквам през пролетта мачовете да са още по-хубави от тези през есента.
- Кой отбор през този сезон ти прави най-сериозно впечатление?
- ЦСКА и Лудогорец са в оспорвана битка за титлата и съответно са първи и втори, борбата ще е тежка. Отборът, който ми направи най-силно впечатление, е Арда. Имам усещането, че сега ще имат още по-добра пролет. За мен те са доста симпатичен тим. Вижда се резултат от работата на Александър Тунчев, който е добър треньор. Надявам се и в Берое да се стабилизират и да имат далеч по-спокойна пролет. И разбира се, се надявам Локо Пловдив да е по-напред в класирането.
- Вижда ли се почеркът на Александър Томаш в Локо Пд вече?
- При него напуснаха някои футболисти и се взеха нови. На тях по всяка вероятност ще им трябва време, за да се адаптират. Но Локомотив винаги е бил отбор с традиции в нашето първенство и не се съмнявам, че ще бъдат един от водещите тимове през пролетта. Най-много ще се зарадвам като видя, че вдигането на стадиона върви по график и план, защото локомотивското семейство заслужава едно хубаво съоръжение и този проект да се завърши докрай. Това нещо иска поддръжка и хора, които да знаят как да го управляват, защото повечето президенти на клубове в България въобще не са наясно. Първо не могат да менажират футболни отбори, второ - не знаят как да ги стопанисват и трето - не знаят какви футболисти да се взимат и какви треньори ще са им полезни. Затова пожелавам като се направи този стадион един ден, да има и правилното ръководство, което да го стопанисва по правилен начин. А не разни хора да идват и да се упражняват на подобно съоръжение, което наистина ще бъде едно бижу за Пловдив и феновете.
- От отбора вече не са част някои от основните играчи като Бирсент Карагарен, а преди него и Парвиз Умарбаев, които отидоха в ЦСКА 1948. По този начин „червените“ отслабват ли конкуренцията?
- Е, със сигурност. Когато напуснат водещи играчи, които са играли през първенството добре, е нормално да изпитват затруднения. Затова съм на мнение, че и на новите, които са в Локо, ще им трябва време. От отбора вече не са част трима, а дори и четирима играчи, които бяха основни. Това ще даде отражение, но се надявам новите да се адаптират във възможно най-кратки срокове. Дано няма голяма разлика в резултатите, колкото до играта – тя ще бъде същата, защото познавам Томаш добре и той ще държи на стила си на игра. Като цяло дали тези нови момчета ще се напаснат толкова бързо и дали ще бъдат толкова добри, колкото тези, които са ги напуснали, предстои да разберем.
- Как виждаш битката за титлата? Може ли ЦСКА да развали хегемонията на Лудогорец?
- Според мен това е напълно възможно. Лудогорец играе изключително слабо през есента. При положение, че имат толкова добри футболисти, за мен лично треньорът Анте Шимунджа има вина за резултатите. Не може с тези играчи да имаш такива резултати.
Това е моето мнение. ЦСКА, колкото и странно да изглеждаха през този полусезон, взеха някои мачове с абсолютен късмет, но побеждаваха. Първи са, водят в класирането и имат абсолютно всички шансове да спечелят титлата. Лудогорец може да бъде свален през тази година, което няма да бъде лошо. Хубаво е да се случи и нещо различно и някой друг да стане шампион. Хем по този начин и в Лудогорец малко ще се стреснат. Ще бъде интересно.
- Това, че Лудогорец продължава в Европа, плюс ли е за ЦСКА? Все пак това ще утежни програмата им?
- Да, вероятно е плюс за „червените“. Може и да им е помогнало до този момент да са първи в момента. Но в крайна сметка в Лудогорец имат два състава и въобще проблемът не е в това, че са играли в Европа. За мен те си изпуснаха някои мачове, които други години не изпускаха. Аз съм играл срещу Лудогорец 4-5 години и знам какво ниво държаха още в началото с Марселиньо, Кешерю и т.н. Те играха на съвсем различно ниво от това сега. Според мен разградчани свалиха нивото, в ЦСКА не са го вдигнали.
- От нападателите в Първа лига кой ти прави най-сериозно впечатление? В кого виждаш най-сериозен потенциал?
- Малко е странно халф да е голмайстор на първенството до този момент, макар че Ивайло Чочев ми е приятел. Първият път, когато станах голмайстор и аз не бях типичен голмайстор. Липсва изявен централен нападател голмайстор. И в Локо Сф гледам, че има такива, както и в други отбори. Има млади момчета, които се стараят, но не мога да отлича някой и да кажа, че много ми харесва. Просто трябва по-редовно да играят българските момчета, които са на позицията централен нападател. Трябва да им се дава шанс, а те на свой ред да го използват, а не някой друг да им е виновен.
- В този ред на мисли не е ли прекалено голям броя на чужденците в Първа лига според теб?
- По принцип така е в цял свят. Виждате, че един отбор като Реал Мадрид излезе без нито един испанец в състава наскоро. Но ние нямаме тази финансова възможност да привличаме качествени чужденци. Взимаме много по-слабо ниво легионери. В такъв случай е по-добре да се залага на българските момчета. Не отричам чужденците. Когато дойде някой качествен футболист, аз съм ок да бъде привлечен, както са тези в Лудогорец. Когато се плати голяма трансферна сума или голяма заплата на чужденец, значи той е качествен. Такива биха вдигнали нивото, но ако си отбор извън топ 6, според мен няма нужда да взимаш чужденци, защото с български момчета можеш да си постигнеш целите. За мен бройката на чужденците, които се привличат в този случай, се обезсмисля. Ето един пример със Септември. Дори и да изпаднат, са решили, че ще играят само с българи и им дават шанс. Няма смисъл със заплати от 2000 – 3000 лева да взимаш чужденец, който няма да допринесе с нищо. Така трябва според мен. В Славия е по същия начин. Венци Стефанов си го е казал много пъти, че разчита на българите. Той няма и тази финансова възможност да взима като Лудогорец чужденци и предпочита българите, което дава резултат. Славия нито са изпаднали, нито нищо. Смело мога да заяви, че отборът е добър и през тази година играят доста приличен футбол.
- Как виждаш развитието на националния отбор?
- Аз и като футболист не го коментирах. На този етап има само няколко мача, които са изиграни под ръководството на Младен Кръстаич. Нека да започнат срещите с напрежение и ще видим тогава какво ще се случи. Ако не се промени цялостната картинка в националния отбор, не вярвам да има драстична разлика. Не може голмайсторът на първенството в България да не бъде викан. Така беше и по мое време, когато бях футболист и си продължаваме по същия начин. Лошо е, но и да го коментирам, нищо няма да променим. Малко е като политиката у нас и се въртим в един омагьосан кръг, което е жалко, но все пак живеем в България.
- Имаме ли шанс според теб да се класираме на Евро 2024 в Германия?
- Аз не мисля, че имаме слаб отбор и слаби футболисти. Те са на едно средноевропейско ниво. Това вече зависи от треньорския щаб. Какви футболисти ще бъдат повикани и колко ще бъдат мотивирани. Зависи и от това как ще играят тези футболисти. Тогава може да се говори, но да има една добра основа. Тогава може да се говори за класиране, а не както сега. Още не са започнали квалификациите и ние говорим дали ще успеем или не. Ще се класираме, ако имаме добри игри и ако се викат правилните хора. От там тръгва всичко. Който е във форма, той да бъде в националния отбор. С приказки няма да стане.
- Липсва ли ти иначе футбола? Би ли се върнал скоро като треньор, скаут или директор?
- Аз с това съм се занимавал 20 години професионално. Винаги бих се върнал, но не на всяка цена. Вече имам други неща и приоритети, но това е нещото, което съм правил цял живот и си го обичам. Трябва отсреща да видя някакъв сериозен проект и нещо наистина да се случва. Иначе само да се водя, че съм във футбола, никога не съм го харесвал това и не съм го правил. Никога не съм живуркал и да се движа по течението и засега съм по-скоро по-далеч, отколкото по-близо. Винаги ще ми е приятно да се завърна под каквато и да е форма във футбола.
- Тоест може да се каже, че ти липсва?
- Да, липсва ми и това е нормално. Някои казваха, че след футбола ще изпадна в депресия, но напротив. Чувствам се добре и точно, когато постигнах нещо голямо, реших да се откажа. Имам и семейство, което скоро ще се увеличи. Имам си доста ангажименти и въобще не ми е минавало през акъла да изпадам в депресия или да ме гони носталгия. Точно обратното е. Доволен съм от това, което постигнах като играч. От този момент нататък дали ще съм ръководител под някаква форма след време и кога това нещо ще се случи... Това е Божа работа. Като цяло съм доволен от всичко, което съм направил.
- Кой беше най-тежкият ти период като футболист?
- Той не е един. Сигурно са били доста. Човек трябва да премине през всичко и аз затова съм казал, че този рекорд, който постигнах, е нещо феноменално, защото съм минал през всичко абсолютно сам. Тръгнал съм от никъде и при мен не е имало лоби, мениджъри и т.н. Доста от треньорите ми не са ме харесвали дори. След всички тези неща съм още по-щастлив от рекорда, който постигнах, защото съм минал през всичко. Имал съм трудни периоди и в чужбина, и в България. Нормално е. За да постигнеш нещо голямо е нормално да мине през доста трудности.
- А кой беше най-щастливият ти момент като футболист?
- Пак са няколко. Смело мога да кажа титлата, която вдигнахме с Локо Пд. Тя е единствена в историята. Каквото и да говоря за това време, ако не бяхме тези млади момчета плюс Едуард Ераносян, който беше може би главният виновник за тази титла. Мотиватор! Георги Илиев, Сашо Тунчев, Кирил Котев и другите играчи, като сред тях имаше и такива с повече опит. Бяхме едно цяло семейство и ако не беше така, тази титла нямаше да е възможна. Без значение кой щеше да бъде президент. Без нас като играчи и тази феноменална година, която имахме, нищо нямаше да се случи. Това ме прави много горд и щастлив локомотивец. Другото е, че съм ставал шест пъти голмайстор на България, което също е много хубаво. Всяка година, в която съм бил, усещането е било много приятно. Разбира се, накрая беше черешката на тортата - това мое голямо постижение, а именно рекордът. Това е може би най-голямото ми постижение и съм много горд от това нещо.
- С кой футболен човек поддържаш връзка, след като сложи край на кариерата си?
- С много хора. Минал съм през няколко поколения. Както с по-възрастни от мен се виждам и чувам, така и с по-млади. Играл съм с момчета, които са 10 години и повече по-малки от мен. Като започна още от Краси Димитров и другите, които са били преди мен. Така по Пловдив се засичаме често с тях. С Георги Георгиев, Боби Цонев и т.н. С доста футболисти се чувам и виждам. Освен това с Тунчев, Котев, Жоро Илиев и много други. С всички тях сме си близки и поддържам с доста колеги контакт. Това мисля, че е напълно нормално.
- В кой отбор се чувстваше най-щастлив?
- Двата отбора, които бих отличил са Локо Пд и Берое. С „черно-белите“ все пак имам 10 години и спечелена титла. Вкарах 185 гола за Локо. Те са ми фаворит. В Берое имах 4-5 години, там постигнах рекорда и получих страхотно отношение от всички. Както и от града, така и от клуба. Това са двата отбора, в които съм се чувствал най-добре. На първо място слагам Локомотив, а на второ Берое.
- Можеше ли да дадеш още нещо от себе си, независимо за кой отбор?
- Не, това беше. Аз казах, че Берое ми е последната стъпка, подобрих рекорда на Петър Жеков и щях да остана още малко дори, защото бях обещал на клуба. Но тогава Петър Хубчев дойде и човекът явно имаше други виждания и дори не се стигна до разговори да продължа. Отборът се спаси, защото беше деликатна ситуацията. Съвсем нормално беше всичко. В последния ми мач през есента получих доста подаръци. Моята фланелка с рекорда стои в музея. Там уважението е абсолютно взаимно, както от мен към тях, така и от Стара Загора и клуба към мен. Винаги ще ми е приятно да се върна на стадиона.
