П онякога краят не идва след най-голямата победа, а след тежки рани. За Димитър Илиев последните страници на футболната му приказка бяха написани с мастилото на болката. Загубеният финал за Купата на България срещу ЦСКА, в който съдбата беше безмилостна, а после и пропуснатият билет за Европа след поражението от Лудогорец, бяха като две последователни вълни, разбили кораба на една от последните му футболни мечти. Но дори и тогава капитанът не сведе глава. Приемащ удара с достойнство, той показа, че истинската сила не е да не падаш, а да се изправяш всеки път.
Седмици по-късно последният истински артист по родните терени обяви решението си да сложи край на кариерата си като футболист и да слезе от сцената. Това не е бягство от играта, а последният най-труден пас – онзи, който всеки велик футболист трябва да направи към следващото поколение. Той оставя капитанската лента като корона, която не губи стойността си, когато смени своя притежател.
Финалния сигнал не отнема неговата история. Той само затваря една глава. Защото легендите не се измерват с последния пропуск, нито с последната загуба. Те се помнят с всичко, което са дали – с головете, които са вдъхвали надежда, с битките, които са водили до последната минута, и с любовта, която са оставили по трибуните. Затова името на Димитър Илиев няма да остане само в статистиката. То ще продължи да звучи като песен от трибуните, като спомен за капитана, който носеше сърце, по-голямо от всяка победа, и който, дори след последния си мач, ще остане вечният Български Жиру.
А този прякор не е само сравнение с голям нападател. Той е признание за характера му – за умението винаги да се появява в най-важния миг, да поведе отбора напред и да превръща надеждата в гол. Футболът беше неговият океан. В него той преживя тихи изгреви и бурни нощи, носен ту от вълните на победата, ту потапян в дълбините на поражението. Но никога не позволи на бурята да счупи кормилото на своя дух. С всяко докосване на топката той рисуваше по терена, а всяко негово подаване беше нишка, която свързваше съотборниците му в едно цяло. Майстор с главно „М“!
ЛЮДМИЛ ХРИСТОВ
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
