Автор Владимир ИВАНОВ
Дойдохме, видяхме, хиксирахме! И класирахме втори пореден съперник за Евро 2024... Гледайки неподправената и искрена радост на сръбските дечица и тук-таме навиячи по трибуните на стадион „Дубочица“, се замислих, че българският национален отбор се превърна в същински жокер, в същинска пътеводна светлина за противниците си по пътя към шампионата в Германия догодина. В четвъртък след 2:2 с нас триумфираха унгарците, а онзи ден специалните си бели тениски облякоха и западните ни съседи. Небето над Лесковац бе озарено от такава пищна заря, че човек закономерно можеше да се обърка, че „белите орли“ са станали световни шампиони, а не са се класирали на европейско за сефте след 2000-та година, когато все още се водеха Югославия.
Носталгичната горчивина, примесена с мъка и благородна завист, бързо обзема изтерзаната футболна душа на нашего брата българина. Дузина ентусиасти са пропътували 165-те километра от София и дори на няколко пъти надвикват агитката на Сърбия, която периодично скандира някакво неразбираемо обидно словосъчетание, включващо думата „бугари“. Но не за традиционния балкански комплексаро-хейтърски манталитет ни е думата.
Сърбия получава реверанс от УЕФА в последния момент и наказанието „без публика“ е трансформирано в „една отворена трибуна с продажба на билети плюс свободен достъп на деца до останалите три сектора“. И за 5 дни комшиите правят така, че чудото да стане. Малкото стадионче оживява под възгласите на хлапетата, а атмосферата е като за празник или поне като за Деня на детето 1 юни. След мача виждам спрял край пътя препълнен с момчета рейс и инстинктивно питам шофьора към кой град се прибират. „От Ягодина сме, на 150 км от тук“, отвръща ми човекът и с усмивка ми благодари за честитката по повод класирането за Евро 2024. И мигом се замисляш колко ли родители ще пратят децата си на мач на „трикольорите“, за да подкрепят България при евентуално наказание и отворени трибуни само за малолетни.
Целия материал четете в днешния в. "Мач Телеграф"
Мач Телеграф
