Владимир ИВАНОВ
В контролите дотук ЦСКА скрибуца, но не каруца, не и „Трактор“ е панацеята за „армейците“. Надали някой мисли и се притеснява за двете поражения и липсата на голове в приятелските срещи. Колебливата игра в атака и отсъстващия офанзивен стил също не са изненада за привъжениците на тима. Виж бездушното и апатично отношение към името и марката ЦСКА, към алената фланелка, към традициите и 75-годишната история на гранда от Борисовата градина – ето това е нещо ново и болезнено притеснително за „Червена България“. И определено идва в повече за хората, болеещи за четирите свещени букви, колкото и клиширано и избледняващо във времето да е вече това словосъчетание. Особено в
сезона, последващ драматичния фотофиниш от миналата година
когато една пропусната дузпа наклони везните сякаш в по-справедливата посока, а именно сребърни медали за шести път след завръщането от „В“ група през 2016 г. Нагарчащо сребро, спечелено с куца и доста неубедителна на моменти игра, но пък извоювано с много хъс, борбеност, наченки на шампионски манталитет и дори частица позавърнал се армейски дух.
После дойде еврокрахът срещу Сепси, Саша Илич си тръгна и на бял кон се завърна кой – „маестро“ Ел Маестро. За кеф на съжалилия за освобождаването му Гриша Ганчев, който в прословутото си Q&A интервю през май 2022-а заяви: „В последните пет години съжалявам за смяната на Стамен Белчев и Нестор. Пак да угодим на група или групи от хора, но си мисля, че повече няма да се повторят тези работи“.
Цялото мнение четете в днешния брой на Мач Телеграф
