Н овият нападател на Славия Владимир Николов, сподели пред „Мач Телеграф“ как се чувства в отбора. Той коментира кои са най-важните неща, които е научил в Германия и Австрия, където игра за местните Вюрцбургер и Адмира Вакер. Бившият капитан на младежкия национален отбор заяви, че иска да вдигне Купата на България със Славия и да играе в европейските клубни турнири.
- Здравей, Владо, как си? Доволен ли си от подготовката, която направихте и готови ли сте за старта на пролетния дял от шампионата?
- Добре съм, чувствам се отлично и подготвен за старта на полусезона. Доволен съм от подготовката, която проведохме. Изиграхме няколко доста сериозни проверки с Оренбург, Марибор и резултатите от тях са задоволителни. Щастлив съм с играта, която показа отборът.
- Свикна ли вече в Славия? Как те приеха съотборниците ти?
- Аз като цяло познавах сериозна част от момчетата, още преди да дойда в Славия. Приеха ме много добре всички. Има настроение в отбора и сплотен колектив, което е радостно.
- Как ще коментираш конкуренцията на твоя пост? Ще успееш ли да се пребориш за титулярното място?
- Конкуренцията малко или много те развива като играч и човек. Аз идвам от място, където първо имаше четири други централни нападатели и аз бях най-малък. Във втория отбор имаше други трима нападатели. Конкуренцията само и единствено може да ме мотивира и да ме амбицира да ставам по-добър. Аз предпочитам да има такава и да се боря с човек, който е на високо ниво, отколкото да знам, че във всеки мач ще играя аз и да ми е спокойно, защото така не извличам максимума от себе си.
- Свикна ли вече с методите и изискванията на Златомир Загорчич?
- Да, той е наистина треньор, с който много лесно може да се разбереш. Стига да изпълняваш неговите изисквания и виждания за футбола. Към момента съм много доволен и благодаря, както на него, така и на г-н Венцеслав Стефанов за шанса, който ми дават и се надявам да го оправдая.
- Какви са целите пред Славия до края на сезона?
- Поставени цели няма. Всеки един от нас се цели в това да е здрав преди всичко. Защото контузиите са нещо отвратително, което обезсмисля целия труд в предсезонната подготовка. Тези неща не питат. На второ място целта е да завършим по-напред в класирането и естествено – Купата на България.
- Можете ли да я спечелите? Очаква ви труден мач в четвъртфиналната фаза с Локо Сф в „Надежда“...
- Да! На мнение съм, че можем да го направим и да зарадваме феновете на Славия. Лесни мачове няма. Остават най-добрите отбори и всеки двубой е изключително тежък. Ние сме готови.
- През годините до този момент си играл в Германия и Австрия. Разкажи ни за престоя си там?
- Не беше лек престой за мен там. Тогава отидох от Септември Сф, за който играх в „Б“ група във Втора Бундеслига на Германия. Това беше голям скок. Там играх за Вюрцбургер. Предвид коронавирус пандемията беше много тежко. Там не се получиха нещата по начина, който си го представях и по който исках. Тръгнах си от там с изключително много поуки. Много видях и научих. Това е опит, който ще ми е от полза цял живот. Там видях как хората тренират и мислят. Това ми направи най-голямо впечатление. Няма човек, който да не бърка, но когато някой сбърка там никой нищо не ти казва. Дори напротив. Навежда главата и продължава да се труди и да работи, за да надгради. Тук не е точно така. Като сбърка някой и се започва - „защо не ми подаде топката?!“, „защо не ми я подаде по-напред“ и т.н. В една ситуация ти си сбъркал, а в друга ще сбъркам аз. Всеки бърка рано или късно.
- В Австрия игра за Адмира Вакер. Там как се чувстваше?
- Ами, след като тимът изпадна във Втора лига, не беше никак приятно. Това беше огромен малшанс. Никой не го очакваше. От три мача ни трябваше само една точка, за да се спасим, но не успяхме. Никой не можеше да повярва какво се случва. След като отидохме във Втора лига, нищо не беше същото. Във всяко едно отношение беше коренно различно. Иначе Виена е един прекрасен град. Адмира е прекрасен отбор, който развива млади таланти, но стечението на обстоятелствата не беше това, което искам. Към момента съм фокусиран само към добрите ми изяви и успехи със Славия.
- А какво те накара да се върнеш в България? Имаше ли оферти към теб от чужбина?
- Имаше други варианти пред мен от чужбина, но предпочетох да си стъпя на краката и да съм част от отбор, който иска и може да развива млади футболисти. На мнение съм, че в Славия има нужното спокойствие, а аз се нуждая от такова, за да се получат нещата и да си стъпя на краката. Предпочитам да играя в Първа лига на България, отколкото да ходя във втора или трета по другите държави. Идването ми в Славия го определям като крачка напред в моето развитие.
- Кой е най-ценният урок, който научи зад граница?
- Вероятно значението на дисциплината. Не, че не съм бил дисциплиниран преди да замина, но виждаш нагледно как хората мислят и колко по-уравновесени са и са над нещата дори. Тук малко или много те интересува каква кола караш и как си облечен и т. н. Там това не е толкова важно. По-важно е да останеш след тренировка и да продължиш да тренираш и да се развиеш, а не да бързаш да си тръгнеш. Дисциплината и това да видя, че мога да се справям сам, беше ценен урок за мен.
- Успя ли да създадеш приятелства?
- Много! Наистина това е едно от нещата, за които съм най-щастлив. Там се срещнах с хора, с които никога нямаше да видя. Хора, играли във Висшата лига, Бундеслигата и т.н. Хора с опит, от които само и единствено можех да науча нещо. Те са изключително приземени хора и това, че са играли на такова ниво не ги прави нещо повече, напротив. Те се държат с мен и околните напълно нормално.
- Разкажи ни за срещата с Андреас Херцог, той ти е бил треньор?
- Той е една от най-големите легенди на Австрия. Много готин и забавен човек е. Преди всичко е огромен професионалист. Човек, който си разбира от професията. С просто око се вижда, че има изключително много качества. На тренировка, когато е играл с нас се вижда, че е бил изключително добър футболист.
- С кои други интересни личности се запозна и видя там?
- С Феликс Магат. Той е легендарен немски треньор. Успях да се запозная и с Красимир Балъков и сина му в Щутгарт. Наистина са много и ще пропусна някого.
- Мислиш ли да се завърнеш в Германия или Австрия и по-силен ли ще си тогава?
- Да, разбира се! С тази мисъл и цел се прави това мое идване в Славия. Искам след известно време отново да се върна в Европа, защото веднъж като си видял какво е там и какво е нивото, феновете, стадионите и т. н. е трудно да приемеш, че тези неща ги няма в България.
- Имаше ли наблюдения за нивото в Първа лига, преди да подпишеш със Славия?
- Аз през цялото време съм следял футбола в България. Гледал съм много мачове. Не всеки, но голяма част от тях. Следял съм ги с интерес винаги и съм наясно какво е нивото тук.
