Левски отстрани очаквано Спартак Плевен от турнира за Купата на България, след като успя да отбележи два безответни гола през второто полувреме. Гостуването в Ловеч се превърна в един футболен празник, както за „сините“ привърженици, така и за феновете от Плевен, които хич не бяха малко на брой. Освен това са наказани да пътуват при всяко „домакинство“ на любимците до Града на люляците и обратно. Стадион „Плевен“ в момента е по-тъжна гледка от украинско село, което през месец минава от едни ръце в други. И не е ясно дали скоро там отново ще се играе футбол. Тъжното също е, че в Ловеч има стадион, който е в по-добро състояние от половината в елита, а там няма отбор!
Но да се върнем към Левски. Основните притеснения преди срещата бяха свързани с това дали шампионите ще подценят мача и дали тялом ще са тук, но духом в Пилзен. Минути преди началото на срещата завърши и сблъсъка на другия гранд ЦСКА, който показа на „сините“ какво не трябва да правят. За съжаление на Веласкес или играчите му не са чули какво им говори, или не са обърнали внимание на това, което се случва край морето. Урокът не бе достатъчно бързо научен, а доказателство за това е тежкото първо полувреме, в което дори плевенчани имаха положенията да поведат в резултата. Съставът от първата минута не изненада – очакваха се доста промени и много от играчите, които взеха участие в мача с НЕК Ниймеген получиха почивка. Ножицата между титуляри и резерви обаче се оказа доста голяма, а дори играчите, които се справят на ниво, сега потънаха в посредственост. Спартак Плевен излезе в нисък блок. Играчите на Бислимов бяха затворени пред своята врата, знаейки че да се опитват да се надиграват е равностойно на самоубийствено. Футболистите на Левски в предни позиции трудно получаваха топката, заради сгъстената защитна линия. И така трябваше да се търсят атаки по фланговете. Там отляво си партнираха Алекс Сентейес и Армстронг Око-Флекс.
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
