У тре българското първенство се подновява и има всички предпоставки да очакваме, че ще става все по-интересно. Паузата, която си отива, бе съпроводена с треньорски рокади в двата най-сериозни кандидата да свалят Левски от трона – ЦСКА и Лудогорец. „Червените“ назначиха Маркус Гиздол, а „орлите“ върнаха Игор Йовичевич, донесъл 14-ата и последна засега шампионска титла в историята на клуба. И двамата новоназначени са доказани имена в професията, което е най-важният факт, който ни кара да мислим, че битката за титлата ще е тройна и много ожесточена. Разбира се, не бива да изключваме от нея и ЦСКА 1948, но към днешна дата шансовете на този тим за първото място изглеждат най-ниски. Особено, ако се вгледаме в треньорския фактор, при който другите три претендента превъзхождат.
И така на практика от тук нататък започва ново първенство. Левски все пак влиза от полпозишън в него, което в края на първенството може и да натежи. Ако се окаже толкова оспорвано, колкото се очаква, тези две точки, които „сините“ сега имат като аванс пред Лудогорец, плюс едната пред ЦСКА и единия мач по-малко в запас – може да се окажат безценни.
Ситуацията наистина е необичайна. 15 станаха годините, в които Лудогорец е огромен фактор в българския футбол. И за този период само 3 пъти, и то за кратко, се случи както „орлите“, така и двата гранда да имат треньори от чужбина. Най-сериозният извод, който може да се направи е, че който от тези тимове доминира по време на периода, в който тримата чужденци работят в тях, става и шампион. В такива случаи единствено ЦСКА до момента не е взимал титлата. Два пъти го направи Лудогорец, а веднъж Левски. „Орлите“ прибраха златото в първенствата през 2018/19 и 2020/21, а Левски през 2025/26.
В първото от тези три първенства през есенния дял за малко повече от два месеца и половина по едно и също време работиха Славиша Стоянович на „Герена“, Нестор Ел Маестро на „Армията“ и Пауло Аутуори в Разград. Бразилецът само пожела да си тръгне от Лудогорец в края на октомври и остави тима си на първото място. И тогава, както и сега, в челото беше доста гъсто, а трите тима бяха събрани в рамките едва на 3 точки. В крайна сметка интригата остана до края. А макар и само с една точка аванс пред ЦСКА, „орлите“ все пак станаха шампиони.
Отново „червените“ се оказаха губещи и през 2020/21. Това бе най-кошмарният сезон в историята на Левски, в който „сините“ приключиха осми. Точно в началото на пролетта обаче почнаха с 3 победи и 3 равенства, а треньор пак им беше Славиша Стоянович. Лудогорец си вървеше обичайно добре и за същия период с литовеца Валдас Дамбраускас взе с точка повече от „сините“. Показателите на ЦСКА на Бруно Акрапович по това време не бяха толкова лоши – 3 победи, 1 равенство и 2 загуби. Но пък достатъчно, за да бъде освободен. И тогава Лудогорец стана шампион, като този път интригата приключи далеч преди края на първенството.
ЦСКА пък може би твърде дълго даде шанс на Душан Керкез в началото на миналия шампионат. И когато все пак го освободи, за намеса в битката за титлата бе твърде късно. По това време в Разград също удариха греда в избора на треньор и взеха Руи Мота. Португалецът никак не се справи добре. И докато и той, и Керкез се дънеха Хулио Веласкес и Левски се използваха и дръпнаха много напред през есента. „Сините“ имаха най-много точки, докато и техният треньор, и босненецът, и португалецът работеха в България. В крайното класиране Левски стана убедително първи, Лудогорец бе трети, а ЦСКА – четвърти.
Така че сега ни чака много интересна битка. Трите водещи клуба не просто заложиха на чужденци. А погледнаха към страните, които се славят, че са сред най-добрите производители на треньори – Испания, Германия и Хърватия. От видяното дотук в предишните години можем да предполагаме, че който от трите тима вземе най-много точки, докато тримата треньори са едновременно на постовете си, ще стане шампион.
Кои са козовете на тримата и статистика – в новия брой на „Мач Телеграф“
