Б ившият сръбски футболист на Литекс (Ловеч) Зоран Янкович може да се похвали с 30 мача и 2 гола за националния на България, а също така и с участие на Европейското първенство през 2004-а година. Преди евроквалификацията България – Сърбия тази вечер от 21.45 часа на стадиона в Разград той даде интервю за вестник "Спортски журнал" (Белград).
На въпрос какво мисли за Младен Кръстаич и дали бившият защитник на Шалке и Вердер може да промени нещо начело на България, Янкович отвръща: „ръстаич е мой приятел и добър човек, но българите, като всички балканци, са нереални. Не разбират, че нямат качество!
ЦСКА и Левски нямат играчи в националния отбор, факт, който има силата да ни тревожи и в Сърбия - същото е положението с Партизан и Цървена звезда. За щастие имаме добро поколение в чужбина, но какво ще стане след две-три години?"
Помолен са направи прогноза за България – Сърбия довечера, той е също толкова категоричен: „Всичко освен победата на Сърбия би било голяма изненада, България е тотален аутсайдер. По моето време беше различно: победихме насред Крушевац през пролетта на 2004-а с 2:1!“
Янкович е роден на 8-и февруари 1974-а година в Инджия, регион Войводина. Пред сръбското издание той говори по WhatsApp от Китай. Янкович разказва как се е стигнало до това да бъде национал на България. След два чудесни сезона в Литекс, награди за най-добър чужденец и голмайстор на първенството, идва личната покана от тогавашния национален селекционер Пламен Марков.
"Не исках да приемам. Преди това България преживя тежка катастрофа 0:6 от Чехия, не успя да се класира за Световното през 2002-а година в Япония и Република Корея.
Но селекционерът Пламен Марков – легенда на ЦСКА и направи всичко, за да ме убеди. Знаете ли как? Каза ми: „Ако намериш някой по-добър от тебе на твоята позиция, дай ми го. И вече няма да е нужно да играеш.“
Пажин беше част от тази компания при поражението от Чехия, така че имаше коментари: "Не искаме повече сърби!" За щастие, бързо промениха решението си..."
След това Янкович разказва за дебюта си, който е в контролна среща с Хърватия на стадион "Кантрида" в Риека, но освен резултата 0:0 и първото си излизане на терена с трикольора, той не си спомня друго.
Но гостуването в Брюксел на Белгия и успеха с 2:0, където бележи първия си гол, завинаги се е запечатало в паметта му. И върхът е участието му с България на Евро 2004, където нашите са в група с Дания, Швеция и Италия, но не преминават във втория кръг.
"За утеха ще кажа, че дори Италия не стигна до фазата на елиминациите!
Спомням си колко бесни бяха "адзурите": шведите и датчаните стигнаха по-далеч заедно благодарение на единствения резултат в последния кръг, който им позволи такъв сценарий – 2:2. Швеция беше водена от Ибрахимович и Хенрик Ларсон, Италия беше световен шампион две години по-късно с Дел Пиеро".
