Н апусна ни Димитър Пенев. В следващите дни за него ще се излеят купища думи, но един приятел го каза най-добре. Има хора, с които можеш да олицетвориш българина. Независимо дали говорим за спорт или нещо друго. Независимо, дали са ти любимци, дали ги харесваш, боготвориш, или не! Димитър Пенев беше един от тези архетипове. На жилавия, вкопан здраво в земята, шопски инатлив характер, способен да омотае и победи всеки, който се мисли за класа. Да, той не можеше да говори като по книга, но не му трябваше диплома, за да докосне съвършенството. Като футболист бе олицетворение на елегантността. Защитник с прецизност на художник и поведение на джентълмен, докато други опъваха жили. Като треньор бе способен преформатира реалността, за да реши нерешимото, превръщайки чудото в тривиално ежедневие
През 1985 г. бе призован в ЦСКА, когато клубът почти бе сринат със земята до степен, че дори не бе сигурно дали изобщо ще го има, след поредното безумие на футболните ни (а и не само) управници. Оставиха го да се оправя както може със състав от голобради юноши и няколко ветерани. Само за една година сглоби шампионски състав, който триумфира с титлата. След това изгради един от най-великите отбори в „армейските“ история. Дали той е №1 за всички времена може да се спори, но със сигурност има най-силната атака водена от Христо Стоичков, Любо Пенев и Емил Костадинов.
ПЛАМЕН ПИНДРАКОВ
Целият текст прочетете в днешния брой на "Мач Телеграф"
