Титлата ще е на стадиона. Лудгорец ще е там. Ще има и шпалир... Но не сме 2025 г., а 2026 г. И този път „орлите“ са от губещата страна. За по-малко от година разградчани извървяха пътя надолу и от момент, в който не се виждаше как изобщо някой ще бутне Лудогорец от върха, сега футболните хора се чудят ще могат ли „орлите“ да се събудят отново или проектът ще зацикли сериозно.
Как се стигна до тук? Причини много. Но някои се открояват. Например – грешните ръководни решения. Как изобщо в Разград си помислиха, че Руи Мота, бил основно помощник и много малко време старши треньор, ще успее да вдигне тима след летаргията при Игор Йовичевич. Португалецът не само, че не успя, но и заби Лудогорец в такава кал, че и опитен наставник като Пер-Матиас Хьогмо не успя да извади тима от там.
Но не може цялата вина да поема Мота, а сега и Хьогмо. Големият брой слаби трансфери свалиха глобално нивото на „орлите“. Мотор в средата на терена като Якуб Пьотровски е продаден в Удинезе, а вместо него идва издънка като Филип Калоч. Тръгва си непримирим боец като Спас Делев и се взима Станислав Иванов, който е контузен през почти целия сезон. Руан Круз е продаден, Квадво Дуа се контузва, а двамата, които са призовани да ги заменят, са комични – Ерик Биле и Матеус Машадо. Друг от много слабите трансфери е този на Алберто Салидо, който към момента не успява да направи прехода от Берое към Лудогорец. А какво да кажем за Идан Нахмиас...
Реално от всички трансфери в последната година, само Петър Станич оправдава вложенията в него. Всички останали са или с периферни роли, или треньорите ги пускат често и те късат нервите на своите шефове с нескопосани отигравания.
Цялата гледна точка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
