България спечели категорично първия си мач от FIFA Series 2026 с 10:2 над Соломонови острови и в понеделник излиза във финала срещу далеч по-сериозния тим на Индонезия. Факт е, че е притеснително, че подобни аматьори ни вкараха 2 гола, но пък и нашите играчи си свършиха работата в офанзивен план, бележейки двуцифрен брой попадения. Нещо, което се случва за пръв път от 58 години. Това толкова обсъждано турне в Индонезия обаче е на път да направи нещо много важно за националния ни отбор за в бъдеще. А именно – да създаде разделителни линии. Какво имаме предвид? Как ще се гледат на следващия лагер-сбор през юни момчетата, повикани от Александър Димитров за FIFA Series, с тези, които сега пропуснаха дългото пътуване до другия край на света, за да се съсредоточат върху клубните си задачи до края на сезона. Защото, съгласете се, националният ни тим няма бъдеще без Илия Груев, Кирил Десподов, Антон Недялков, Ивайло Чочев, Кристиан Димитров, Ради Кирилов, Лукас Петков и другите, които останаха по клубовете си. Но същевременно и тези момчета, които се разбиха от път, и дадоха всичко от себе си срещу Соломоновите острови, също заслужава уважение. И безспорно селекционерът ще има едно на ум за бъдещето и на кой ще може да разчита в напечен момент.
Определено списъкът на Александър Димитров за контролите през юни, които са далеч по-сериозни, ще бъде безкрайно интересен. Той вече показа през годините, и като селекционер на младежите, и вече като такъв на мъжете, че ако някой футболист му попадне под прицела, забравя за повиквателни. Така, например Силвестър Джаспър, Янис Карабельов и Фабиан Нюрнбергер едва ли ще получат повиквателни, докато Димитров води България. Първият вкара на Звезда и Партизан в сръбското първенство с екипа на Железничар Панчево, вторият играе в най-титулувания шведски тим Малмьо, а третият е основен играч в един от силните тимове във Втора Бундеслига. Но по една или друга причина те са ядосали своя селекционер, който вече не им праща покани, макар и те да заслужават с изявите си на клубно ниво. Точно заради това си мислим, че не всички, които небрежно отказаха под една или друга причина да пътуват за Джакарта, ще бъдат викани занапред в тима. Просто едно такова усещане витае във въздуха.
Всъщност, темата беше коментирана и от силния човек в ЦСКА 1948 Цветомир Найденов. „Докато останалите се правят на хитри и контузени, ние отново сме си най-коректни към националните отбори“, написа той. Факт, че в Левски и Лудогорец се борят за титлата, но пък и целите на ЦСКА 1948 и ЦСКА, а пък и на Черно море, не са по-малки. Все пак те се борят за Европа, а както знаем, турнирите носят сериозни приходи.
Определено някои от основните играчи в националния тим през последните години, които хванаха самолета за Индонезия, заслужават уважение. Тук говорим за Филип Кръстев, Марин Петков, Иван Турицов, Георги Русев, Андриан Краев, Петко Христов, Росен Божинов и Димитър Митов. И те също имат важни мачове с клубните си тимове (б.а. изключваме Краев, тъй като първенството на Израел е спряно заради войната), но стегнаха куфарите, качиха се в самолета и тръгнаха за другия край на света.
Още от коментара четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
