Левски и ЦСКА ще премерят сили в среща от 13-ия кръг на Първа лига. Рядко двата тима влизат в срещата като първи и втори в класирането, с което цената на срещата става още по-голяма. На двете скамейки ще са Маркус Гиздол и Хулио Веласкес. Двама чуждестранни специалисти, които имат коренно различни философии за футбола. Вечното дерби ще предложи един от най-големите тактически сблъсъци от началото на сезона у нас, а основният въпрос е кой кого ще надхитри.
Испанският наставник вече утвърди стила си в Левски. „Сините“ станаха разпознаваеми с използването на полупространствата, на трайния контрол на срещите, както и високото притежание. Веласкес се отличава с изключително търпение и търсене на точния момент, в който атаката да бъде развита. Ако противникът се затвори, то следва смяна на фронта, докато някой не изостане и се получи пространство, което да бъде експлоатирано. Вижданията на Гиздол са далеч по-различни. Основният му принцип е темпото и динамиката. Топката трябва да се движи бързо по терена, атаките трябва да са вертикални, а пресата агресивна. Всички тези неща направиха впечатление в първите мачове на Гиздол. Само по себе си това създава много основни акценти, на които ще трябва да се обърне внимание в хода на срещата. Първата, която прави най-сериозно впечатление е, измъкването на Левски от високата пресата на ЦСКА. Грешки като тази в Ниймеген могат да се окажат фатални. „Армейците“ показаха колко опасни могат да бъдат, ако противникът допусне неточност.
Втори ключов показател е контролът на центъра. Веласкес предпочита да създава числено предимство в средата, докато Гиздол иска по-бързо придвижване и агресивно отнемане на топката.
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
