Д нес една от най-големите личности в най-новата история на българския футбол и понастоящем президент на българския футболен cъюз – Георги Иванов навършва 50 години. Трудно е да се правят класации за всички времена, но специално в историята на Левски той e един от най-сериозните кандидати за място в ТОП 10 на най-великите личности на клуба. Като футболист такива като него вече са много малко, може да се каже на изчезване. Беше готов на всякаква саможертва в името на отбора. Няма нито един мач, нито една секунда в кариерата му, в която той да не е дал всичко от себе си. Така беше във всички клубове, за които игра, но най-добре му се получи в Левски. Сякаш на „Герена“ бе попаднал на най-точно място.
И публиката на „сините“ макар и не цялата и не веднага го обикна. Защото тя винаги е ценяла играчите, които се хвърлят на 100% и играят с много хъс. Така че с не по-малко значение от спортно-техническия му принос за отбора (а той е грандиозен) бе лоялността, която той показа към клуба през всичките години, в които бе част от него като играч, директор и треньор.
Легендарният таран пристигна на "Герена" през лятото на 1997 година. Дотогава игра за родния Локомотив Пд, като дебютира едва 16 годишен през 1993-а. След това като войник игра и в Армеец Пд, а през 1996-а пак се завърна в Локо Пд и стана основен играч. По това време дебютира за националния отбор при едно гостуване в Люксембург. Игра и за младежкия тим, като единствения си гол за него вкара на стадион „Българска армия“ през 1997-а. Тогава отстъпихме на Русия с 1:2.
Когато дойде в Левски през 1997-а, ЦСКА също го искаше и можеше да му предложи по-добри условия, но нападателят вече бе дал дума на тогавашния шеф на "Герена" Андрей Желязков. Удържа я и облече синята фланелка. В следващите 5 години Гонзо издържа благодарение на силния си характер и премина през всички тежки моменти, които трябваше да понесе. Това бяха контузиите, невървежа в играта, освиркванията, които чуваше от някои по-крайни и нетърпеливи фенове. Благодарение на изключителния хъс, с който играеше скоро Гонзо превъзмогна всичко това и си спечели завинаги любовта и уважението на феновете на Левски.
Извоюва си това и заради умението му да решава важните мачове, най-вече вечните дербита. Гонзо се превърна в безпощаден екзекутор на ЦСКА. С 15-те си гола във вратата на "червените" той стана стрелец номер 1 в мач номер 1 на българския футбол. Или иначе казано „Властелинът на Вечното дерби“. И вероятно още дълго време ще седи на трона като голмайстор номер 1 в този сблъсък. Наистина атестат за висока класа при условие, че за 78 години история в това дерби са играли най-големите футболисти на България. А всеки от тези 15 гола на Георги Иванов бе от изключителна стойност. Просто защото Левски не загуби нито един мач, когато таранът се разписа. В митологията ще остане завинаги „Кървавия му гол“ срещу ЦСКА, донесъл победа с 1:0 и 21-та титла на „сините“. Вкара го на 13 май 2000 година. Отбеляза и 16 попадения в евротурнирите, с което е трети в клубната ранглиста за всички времена. Някои от тези попадения също бяха безценни като тези срещу Бран и Славия Прага. Порази и вратата на Ливърпул макар Левски да загуби мача с 2:4. Два пъти стана футболист на годината в България, а веднъж голмайстор на първенството. Левски спечели не само като резултати, но и финансово изключително много него. Той държи рекорда за най-скъпопродаден играч на клуба в чужбина. Френският Рен плати 4,1 милиона евро за него през лятото на 2002 година. В чужбина не бе така успешен като прекара една година във френския Рен, малко над една в турския Самсун, а за кратко и в Газиантепспор. Година и половина бе и в хърватския Риека.
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
