С лед като изведе тима си до успех над Германия на 1/16-финалите, селекционерът на Парагвай Густаво Алфаро се завърна пред олтара си. В типичния му стил пресконференцията след сблъсъка продължи над час под радостните възгласи на неговите възпитаници от другата страна на стената.
„Казах на футболистите, че искам да видя 26 воини, които влизат на терена и излизат като легенди. Те направиха точно това. Имахме много пробойни, но имаме сърце, което никога не се предава. Германците се подготвят в най-добрите академии, а ние идваме от Червената земя. Нашият екип е отражение ивиците й, на хората, които играят боси върху нея и саможертвата на родителите. Ние идваме от тези места. Не спечелихме заради това, но и не отричаме нашите корени, защото това ни определя като национален отбор. Мачът беше демонстрация на вяра в себе си и убеждение. Спомням си, че имах един футболист Мариано Ечеверия. Той ми каза, че всеки футболист има сърце, но не всеки треньор може да спечели сърцето на футболиста. Това ме накара да се замисля за това определение. Аз дойдох, за да направя точно това“, сподели селекционерът на Парагвай Густаво Алфаро.
Той доказа своите качества като мотиватор, с които успява да извлече най-доброто от своите футболисти. Парагвайците изглеждаха обречени след загубата в откриващия мач срещу отбора на САЩ. Никой не олицетворяваше нагласата за израстването на този отбор по-добре от вратаря Орландо Хил. Именно той се превърна в герой за отбора, след като спаси две от дузпите на Германия. В живота си вратарят е имал и трудни моменти, в които се е налагало да продава дрехите си, за да се грижи за семейството си.
Подобно на своя футболист Алфаро също имаше нужда от време. Аржентинецът започва да се занимава с треньорска дейност на 30-годишна възраст, след като прекратява своята кариера като футболист. През 2006 година той е уволнен от Сан Лоренцо, което е било осмата му работа за 14 години. Тогава той слуша интервюто на Юрген Клинсман, чийто състав на Германия побеждава Колумбия с 3:0 на световното първенство. „Ще е чудесно, ако мога да стоя на това място, да поема отговорността за мечтите на цяла държава върху плещите си. На този ден се появи мечтата ми да бъда селекционер на национален отбор, който участва на световно първенство“, спомня си Алфаро.
Мечтата му се осъществява с Еквадор през 2022 година, но сега неговият реконструиран отбор на Парагвай стигна по-далеч от тима му преди четири години. „След лошото представяне на Копа Америка през 2024 година много приятели ме питаха дали съм луд да поема обречен отбор, но за мен колкото по-трудна е задачата, толкова повече се наслаждавам“, обяснява Алфаро. Под негово ръководство отборът победи Аржентина и Бразилия и допусна само една загуба в квалификационната си кампания със само седем инкасирани гола. Това беше достатъчно отбора, за да заеме последното място, даващо право за участие на мондиала.
След трагичния старт на шампионата Парагвай успя да победи Турция, като игра цяло полувреме с човек по-малко, а след това последва нулево равенство с Австралия. След последния си мач от груповата фаза Парагвай имаше само два дни да пътува от Сан Франциско до Бостън и да се подготви за Германия. Алфаро анализира статичните положения, които Маншафта изпълнява и внесе корекции, за да заздрави своя отбор. Ключът е ефективността. Аржентинецът изпраща видеа на всеки един от своите футболисти, за да подготви своите възпитаници по време на над петчасовия полет.
„Ние танцуваме според музиката, която те ни свирят. Понякога е танго, понякога е румба, а днес е полка“, смее се Алфаро. Той съжалява, че отборът му не е могъл да се противопостави по различен начин. Той не искаше неговият отбор да стои прибран дълбоко в своята половина. Четирима от неговите футболисти искат смяна заради прекомерна умора. Капитанът на Парагвай беше като колос със своите намеси в защита. Негов помощник бе Канале, който за първи път беше титуляр. Разликата в опита на двамата са 87 мача с националната фланелка. Въпреки това Канале направи 15 изчиствания на топката, повече от всеки друг футболист на терена, а също така той отбеляза и победната дузпа.
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
