В ъзрастта не е просто число. Тя зависи от начина, по който се чувстваш, от това как използваш времето си и доколко продължаваш да имаш цели. А Андрий Шевченко, който на 29 септември ще навърши 50 години, определено има с какво да запълва дните си.
Легендарният украински нападател, носител на „Златната топка“ и бивша звезда на Милан, днес е президент на Украинската футболна асоциация. Войната е променила страната му, но не и желанието му да помага на футбола да оцелее и да продължи да бъде част от живота на хората.
„Аз съм в пълна активност и винаги се старая да съм зает. Сега имам тази мисия – по време на войната да подкрепям максимално футбола в Украйна. Срещаме много трудности и се опитваме да сведем загубите до минимум“, разказва Шевченко в интервю за „Гадзета дело Спорт“
„Вече няма нормален живот. Ситуацията се влоши много, особено за младите поколения – укрития, онлайн обучение, постоянни атаки. Това не е нормален живот, но продължаваме напред и се опитваме да се адаптираме. Съпротивляваме се и не се предаваме.“
По думите му европейските държави оказват сериозна помощ на украинския футбол, а значителна част от бюджета на федерацията идва от средства, получавани чрез УЕФА и ФИФА. Войната обаче прави всяко футболно събитие много по-сложно и скъпо.
Футболът като спасение за децата
За Шевченко футболът днес има значение, което далеч надхвърля резултатите и турнирите.
„Правим всичко възможно. Това е моето предизвикателство и предизвикателството пред федерацията. Преди три години създадохме нов турнир, наречен School League. Започнахме с 12 000 деца, а сега вече са 50 000.“
Според него спортът е една от малкото възможности за младите украинци да се разсеят от реалността на войната.
„Футболът и спортът като цяло играят важна роля. Те са единствената възможност за забавление на много млади хора. Помагат ти да намериш своя ритъм и да не изпаднеш в криза, когато живееш в постоянно извънредно положение.“
„Истинските символи са други“
На 50 години и след кариера, изпълнена с трофеи и рекорди, Шевченко не приема определението „символ на Украйна“.
„Не. Символите са други. Сега е времето на истинските герои – хората, които защитават страната, които са част от армията и съпротивата. През тези години видях тяхната смелост. Не можем да сравняваме техните задачи с нашите.“
Той вижда своята роля по различен начин – чрез футбола да носи поне малко облекчение на хората, които са на фронта.
„Трябва да се опитаме да им дадем малко радост, усмивка. Те гледат мачовете и знам, че се радват, когато отборът играе добре.“
От Динамо Киев до Милан, Челси и „Златната топка“
Когато поглежда назад към спортния си живот, Шевченко си спомня първите си стъпки в школата на Динамо Киев, а след това големите европейски вечери срещу Барселона, Реал Мадрид и Байерн.
Следват трансферът в Милан, славните години на „Сан Сиро“ и спечелената Шампионска лига. В спомените му специално място заемат още първото класиране на Украйна за световно първенство, периодът в „Челси“, спечелената Купа на Англия и европейското първенство в Украйна. И, разбира се, „Златната топка“.
„Третият украинец, който я спечели. Това е голяма гордост“, казва той.
Престижният трофей вече е отново в Украйна. Дълго време той е бил изложен в музея на „Милан“, но Шевченко го е върнал в родината си.
Заедно с другите украински носители на наградата – Олег Блохин и Игор Беланов – той участва в инициатива със символичното послание: „Четвъртият може да си ти“.
Целта е ясна – да се мотивират младите поколения в трудните времена, да се гордеят с миналото, но и да вярват, че имат бъдеще.
Новата му роля
Шевченко продължава да работи активно за украинския футбол. В националния отбор беше привлечен италианският специалист Андреа Малдера, познат на Шевченко от предишната му работа.
„Андреа беше част от моя щаб и познава добре средата. Работил е и в чужбина, включително с Роберто де Дзерби, но винаги е следял отблизо Украйна. Освен това е амбициозен.“
Шевченко признава, че тежките условия не отменят отговорността към украинските фенове.
„Ще се опитаме въпреки трудностите да се класираме за голям турнир.“
Денят на Шевченко
На 50 Шевченко поддържа почти същия режим, който следва през последните години.
Сутринта започва със студена вода – ледена вана или плуване в морето, когато температурата е около 4-5 градуса. След това идват 45 минути физически упражнения, а после работа в офиса или видеоконферентни разговори.
Когато е в Украйна, играе падел. В Англия предпочита голфа. Спортът продължава да бъде неизменна част от ежедневието му.
Ляга си около 23:30 ч. и става в 7:15. Храни се по-леко – малко месо, повече салати и риба, по-малко паста, макар че италианският навик не е изчезнал напълно.
„Теглото ми не се променя. Откакто бях на 30 години, винаги е около 84-85 килограма.“
Чете повече, следи новините от Украйна още със събуждането си и се старае да отделя време за семейството.
„То винаги е най-важното за мен.“
„Милан е завинаги в сърцето ми“
Шевченко не крие, че връзката му с Италия и Милан остава силна.
„Милан е винаги в сърцето ми и винаги ще бъда негов привърженик. Италия също е в сърцето ми. Тя е моята втора родина. Не го казвам, за да направя удоволствие на някого, а защото е истина.“
За италианския футбол той е оптимистично настроен и призовава за повече увереност в собствените възможности.
„Не се оплаквайте прекалено. Ще излезете от този момент. Оценявайте историята си и помнете, че имате много талант. Просто трябва да промените някои неща и ще тръгнете отново. Имате и правилните хора, които могат да го направят.“
Без съжаления
На въпроса дали на 50 години принадлежи към лагера на Едит Пиаф – „Не съжалявам за нищо“, или към онези, които вярват, че „който няма съжаления, не е живял“, Шевченко избира второто.
„Никой не живее, без да допуска грешки. Но трябва да реагираш и да разбереш, че не можеш постоянно да анализираш и да се обвиняваш за нещо, което си решил да направиш по различен начин. Това е житейски опит.“
И добавя нещо, което очевидно се е превърнало в негов личен принцип:
„Опитвам се винаги да бъда позитивен, да остана уважителен и добър към всички. Добротата е важна ценност и аз намирам сили именно в това отношение.“
Най-голямото желание
А какво си пожелава човек, който е спечелил почти всичко във футбола, когато навършва 50?
Отговорът на Шевченко е кратък: „Мир.“
„Искам хората в моята страна да могат да живеят в мир възможно най-скоро. Във футбола моето предизвикателство е да направя всичко, което мога, за поколенията на бъдещето. Другото ми предизвикателство е да продължа добре със семейството си и винаги да бъда добър баща.
