Ж ивотът едва ли би могъл да бъде по-сладък за Микел Артета. Той нахлу на терена секунди след последния съдийски сигнал, официализирал първия финал на Арсенал в Шампионската лига след 20 години чакане. Испанският мениджър просто тичаше, попивайки от еуфорията на футболистите и феновете. Той си бе поставил за цел да използва цялата тази бликаща енергия като оръжие срещу упоритостта на Атлетико Мадрид. И успя. Спечели играта на нерви срещу Чоло Симеоне и изведе своите до заключителния мач в Будапеща.
А какво да кажем за играчите? Авторът на победния гол Букайо Сака0 падна на колене в молитва. Нони Мадуеке и Габриел Магаляеш също последваха примера му. Радостта на капитана Мартин Йодегор и Деклан Райс също трудно може да се опише с думи. Моментът на гордост и щастие обаче е напълно основателен и логичен заради представянето на Арсенал дотук. Отборът на Микел Артета отчая Атлетико най-вече с безупречната си игра в защита. „Дюшекчиите“ отправиха 9 удара към вратата на Давид Рая, но те не донесоха почти никаква заплаха за него. Статистиката е показателна – 0,99 очаквани голове. Главните виновници за това са двамата централни защитници Уилям Салиба и Габриел Магаляеш. Те стряскат почти всяка атака. Същото се отнася и за Давид Рая, надеждно подсигуряващ работата им. Микел Артета за пореден път през сезона им гласува доверие, когато Арсенал трябваше да пази крехкия си аванс през второто полувреме и те не разочароваха. Тримата изнесоха почти безгрешен мач, свеждайки до минимум възможностите на Атлетико.
Това бе деветата суха мрежа на Арсенал в турнира от 14-те им мача през този сезон и общо 30-а във всички турнири. Така на „Емирейтс“ изравниха рекорда си от 1993-94 в рамките на една кампания.
Във вторник вечер те допуснаха процент на очаквани голове от 0,99, с което средният им брой за всички изиграни двубои в Шампионска лига вече е 0,84 – най-ниският сред останалите клубове.
Целият текст – в новия брой на „Мач Телеграф“
