Д иего Симеоне е толкова утвърдена фигура в европейски футбол, че понякога човек забравя колко необичаен е престоят му начело на Атлетико Мадрид. Спечелените от него две титли в първенството не описват напълно значимото му влияние върху футбола в Европа. Преди него Атлетико прекара цяло десетилетие като отбор от средата на класирането в Ла Лига, като дори изпадна във втория ешелон на испанския футбол в един момент. Това е една от най-впечатляващите династии в съвременния футбол и е още по-специална, защото Симеоне е аржентинец. Въпреки огромния брой южноамерикански таланти, играли в Европа през годините, е голяма рядкост треньор от Южна Америка да постигне успех на Стария континент.
Безспорно най-успешният треньор, роден в Южна Америка, в историята на европейския футбол е Еленио Ерера. Неговото име е неразривно свързано със стила „катеначо“ по време на престоя му в Интер. Той печели титли и в Испания с отборите на Атлетико и Барселона. Ериберто Ерера, роден в Парагвай, но играл за Испания като футболист, е единственият друг южноамерикански треньор, печелил титлата в италианското първенство.
Във Висшата лига на Англия титлата е печелена от един южноамериканец – чилиеца Мануел Пелегрини с Манчестър Сити. Лига 1 на Франция също е била покорявана от южноамерикански наставници, като последният е Маурисио Почетино начело на ПСЖ. Единствено Бундеслигата прави изключение сред Топ 5 първенствата.
Само Еленио Ерера досега се е превръщал в толкова ключова фигура в европейския футбол, колкото Симеоне. Стилът му носеше южноамерикански дух. Макар тактическият му подход да варираше, той се свързваше най-вече със здрава защита, солидна организация и готовност да се прекрачат границите на феърплея.
В епоха, в която футболът в големите европейски страни става все по-еднообразен, идентичността на Симеоне изпъква. Стилът на игра на Атлетико също се промени през последните години. Отборът се отдалечи от подхода, поставящ защитата на първо място, и възприе по-атакуващ стил, но някои качества остават непроменени – себераздаването, интензивността и пламенността. Атлетико може да разчита и на изключително гореща подкрепа от трибуните. Не бива да се подценява фактът, че „дюшекчиите“ успяха да запазят тази атмосфера дори след преместването си от центъра на града на нов стадион в покрайнините. В крайна сметка всичко опира именно до духа и атмосферата. Разпознаваш южноамериканския отбор още щом го видиш.
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
