Челси и Лиъм Росениър се отърваха взаимно от мъките в сряда. Шефовете на „сините“ действаха доста по-бързо от колегите си в Тотнъм, докато Томас Франк бе мениджър на тима, и не позволиха достигането на пълен разпад. Откъде и да се погледне, уволнението на Росениър беше задължително с оглед на слабата игра и трагичните резултати. Разбира се, той винаги може да вини за провала си лошото стечение на обстоятелствата и липсата на време, но зад тези оправдания се крие може доста по-различна картинка. Истината е, че той не е е готов за такъв клуб, а сега ще трябва да се постарее много, за да оправи репутацията си.
Защо се стигна до раздялата? Росениър започна престоя си в Челси със серия от 11 мача в рамките на 35 дни. Определено това е много трудно начало, защото той имаше на разположение най-много до 4 дни между две срещи. Тоест нямаше как да наложи своите идеи и стил, като не можеше да променя кой знае колко много от наследството на Енцо Мареска. Факт е, че той пое един много добре трениран и тактически подготвен тим, който през миналото лято спечели Световното клубно първенство, както и Лигата на конференциите преди това. Натрупаната инерция доведе до 8 победи в тази серия от 11 мача, като единствените загуби бяха в двата полуфинала срещу Арсенал за Карабао къп.
В този период той се опита да наложи някои леки промени. Поиска от тима да играе по-агресивно в ситуации един на един, но като цяло нямаше как да направи дори някаква минимална стилова еволюция. Едва в началото на 2026 година програмата стана малко по-разредена и това даде време на Росениър да работи повече с играчите на тренировъчния терен. И точно тогава нещата се влошиха.
Цялата разработка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
