След пиршеството в Париж във вторник очаквано в Мадрид дойде ред за атнифутбола. Надали е имало учудени от „шоуто“, което направиха Атлетико Мадрид и Арсенал. Този мач върна романтиците в реалността, а тя е, че когато няма супер футболисти, даден тим може да компенсира с дисциплина, раздаване, агресия и много работа през всичките 90 минути. За този тип футбол сила набира един жаргон – харамбол, но все пак в случая по-удачният термин в антифутбол. Факт е, че и при него има красота и логично има фенове, които го харесват. Нещо този така наречен реален футбол е достатъчно силен, за да „убие“ романтичката на такива като Барселона, ПСЖ и Байерн.
Може да не е атрактивен, но футболът на Атлети и Арсенал е на много високо тактическо ниво и това се видя и на „Метрополитано“. Двата гола паднаха от дузпи, почти нямаше положения и удари, но пък надиграването между Симеоне и Артета наистина беше впечатляващо. Преди почивката Арсенал контролираше събитията на терена, а „дюшекчиите“ в общи линии бяха безопасни, ако се изключи един удар на Алварес. Първата част бе ултрапрагматична и бе на другия полюс в сравнение с ултраромантиката на „Парк де Пренс“ 24 часа по-рано.
Артета и Симеоне решиха да се презастраховат. Първият смени типичната позиция на Деклан Райс, за да укрепи десния си фланг и да има по-големи шансове за добри контри. През сезона обикновено Субименди оперира като десен вътрешен халф, а Райс е разположен вляво. Тази идея на Артета не може да бъде определена за гениална, но свърши добра работа преди почивката.
Цялата разработка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
