Д еклан Райс вече е играч на Арсенал. 24-годишният футболист счупи британския рекорд за трансфер и сложи подписа си под договор с „Топчиите“ на стойност 105 милиона паунда.
С това завършва възходът на талантливия полузащитник. За да стигне дотук, той е преминал през редица препятствия - най-тежкото от които, когато е изхвърлен от школата на Челси. Тогава му е пришит етикет „Некадърник“.
Райс започнал кариерата си в детската формация на „сините“. Там бил с най-добрия си приятел Мейсън Маунт и с други познати хлапета от квартала. По онова време е едва на седем години. През 2013 г. обаче целият му свят се сринал. „Изхвърлиха ме, когато бях на 14,“ спомня си Райс. „Помня всичко много ясно. Беше вторник. В сряда вече тренирах с Фулъм, а в четвъртък реших да отида и да пробвам при „чуковете“. Така той избира Уест Хем и за отрицателно време превръща престоя си в клуба в сензация. Сравняват го със сър Боби Мур, талантът му е основната причина „чуковете“ да се превърнат във фактор с международно значение.
Скандал
И като сме на международна тематика, трябва да споменем един огромен скандал, свързан с името на младежа. Той можеше и трябваше да облече националния екип на Ирландия. Право на това му даваха ирландските корени. Но Деклан се отметна в последната минута и реши да приеме предложението да се състезава за Англия. Неочакваният обрат стана причина за грандиозна разправия между двете федерации.
„След първия ми сезон ме искаха много клубове, включително тези, които ме бяха зачеркнали. Но аз реших да остана верен на Уест Хем. За тази цел трябваше да си сменим квартирата, трябваше да започна да ходя и в ново училище. Промените бяха много, но в крайна сметка всичко си струваше“, казва Деклан.
„В началото целият ми живот се въртеше около Челси. Преди да ме изритат, живеех на 10 минути път пеша от тренировъчната база. Живеех, тренирах, ходих на всички мачове. Това бе всичко за мен. Понякога се чудя дали онези хора в Челси понякога си казват: „Виж какъв пробив направи Деклан, но трябваше да отиде в Уест Хем и Джон Тери да го вземе под крилото си“.
Всъщност точно Тери е човекът с огромно значение за Деклан. Джон е легенда на Челси и идол за хлапето. Идолът не разочарова. Опитният бивш защитник протяга ръка и измъква младока в най-тежкия му момент. „Джон е страхотен човек. Той е изключително търпелив, иска да знае всичко за играчите, включително и за техните семейства. Той беше, е и винаги ще бъде истински капитан“.
Обрат
„Когато ме изхвърлиха от Челси, Джон се обади и говорихме 45 минути. Бях седнал до баща ми на дивана в хола. Това беше Джон Тери, говорех с него. Не можех да повярвам, че всичко това ми се случва. Той ми сподели своя опит. Предложи ми съвети. Каза ми никога да не спирам. Да работя здраво и да давам най-доброто от себе си. Тези думи се заклещиха и останаха в главата ми. Аз се вслушах в тях и вижте докъде стигнах. Никоя мечта не е твърде голяма и всяка може да бъде сбъдната. За последно се видях с Джон преди шест месеца. Отидохме при него с братовчед ми и закусвахме цели два часа. Понякога му пускам съобщения. Така беше и в деня, когато се оттегли. Отвърна: „Благодаря, друже, сега вече е твой ред. Твоето време дойде.“
.
И неговото време идва с преминаването в Уест Хем. Райс си пробива път през юношеските и младежките формации. Постоянно го сравняват с легендата Боби Мур. Професионалният му дебют е в последния мач за сезон 2016/17 г. срещу Бърнли. Райс влиза като резерва в 91-вата минута. Тогава е на 18.
Следващата година е истинският пълноценен дебют при поражението 2:3 от Саутхемптън. За него сезонът е страхотен и завършва втори в класацията за най-полезен играч на „чуковете“, веднага след Марко Арнаутович.
През 2019 г. той вкарва първия си гол и това е единственото попадение в мача срещу Арсенал. Номинират го за „Най-добър млад играч” на Професионалната футболна асоциация. За негово нещастие през този сезон отличието отива при Рахийм Стърлинг.
Пробив
Младият талант получава ласкави оценки от всички страни. И точно в този момент облаците над главата му се сгъстяват и Райс се оказва в епицентъра на серия от скандали. Той е апетитна хапка и от Ирландия решават да го натурализират. Райс е роден в предградието на Лондон – Кингстън. Баба му и дядо му обаче са от Корк. Това е повече от достатъчно и той играе за младежките формации на страната във всички възрастови групи от 16 до 21 г.
Легендарният треньор Мартин О´Нийл го привлича при мъжете и Райс влиза в приятелските мачове срещу Мексико и Уругвай. Той е в групата за световната квалификация срещу Австрия. Същинският дебют идва в мача от квалификациите за световното първенство. Мачът е загубен 0:1 от Турция, но звездата на Деклан вече блести прекалено силно и не може да остане незабелязана. Англия пуска емисари да го върнат обратно. Пробивът идва преди мача с Уелс през същата година. О´Нийл му праща повиквателна, но изненадващо играчът я отклонява. Агентът му обявява, че още не е решил за коя страна да се състезава. Ирландците правят последен и отчаян опит. Изпращат лично легендата Мик Макарти. Офертата е изкусителна. Не помага дори предложената му капитанска лента и цяла стратегия за налагане на млади играчи, която е изцяло подчинена и центрирана върху Райс. Развръзката идва през 2019-а, когато Райс се врича във вярност на Англия и прави своя дебют за „Трите лъва“ в мач срещу Чехия от квалификациите за Евро 2020 г.
Драма
Но феновете не забравят и не прощават толкова лесно. Райс е буквално заринат със смъртни заплахи от гневни ирландци, които му обещават да го ликвидират по всеки възможен начин. Правят го както в писма, така и по електронната поща и телефона.
.
Но Деклан вече не може да бъде спрян. Възходът му както на клубно, така и на национално ниво, набира скорост. Той е част от отбора на Англия, който достига до финала на Евро 2020 г. и губи нещастно след изпълнение на дузпи от Италия. Журналистите се заиграват с името му и го обявяват за „Ролс-ройса на англичаните“. Райс взима своя реванш за загубения финал. В квалификациите за Евро 2024 г. той вкарва при гостуването на Италия. Това е първото попадение, което Англия отбелязва като гост на този съперник от 1961 г. насам.
Епилогът на връзката му с Уест Хем идва с финала в Прага за трофея от Лигата на конференциите срещу Фиорентина. Англичаните печелят и Райс приключва кариерата си при „чуковете“ с актив от 245 мача и спечелен европейски турнир. Представянето му във финала е феноменално и съотборниците му гласуват единодушно купата да остане у него в нощта след мача.
Срещна любовта на 17 години
Райс е истински звяр на терена, но в личния си живот е изключително консервативен и затворен. Той продължава да бъде с една-единствена жена, на която е верен. Лорън Фрайър е ученическата му любов. Двамата започват да излизат, когато са на 17, и са заедно и до днес.
Миналата година се роди техният син Джуд. Всъщност самото събитие за малко щеше да бъде пропуснато от медиите, ако не беше забелязана издайническа татуировка на ръката на Деклан с името на детето и символа на зодията Лъв.
Автор: The Sun
