Ж ан-Рикнер Белегард е голямата звезда на Хаити на Мондиал 2026. Халфът обаче е преодолял много повече препятствия от тези на футболния терен, за да стигне до световното първенство. Белегард е роден преждевременно – едва в шестия месец от бременността, докато майка му е в кома. Заради критичното състояние на родителката и липсата на близки роднини в болницата именно медицинският персонал избира неговото име.
„Майка ми беше в кома и нямаше кой да ми даде име. Болницата в Коломб ми даде това име. Когато майка ми се събуди, каза, че ще го запази, защото лекарите са смятали, че или тя, или аз няма да оцелеем. За щастие и двамата се спасихме“, разказва Белегард пред Le Media Carré.
Днес той носи името си с гордост. „Когато майка ми ме нарича Жан-Рикнер, тя го прави с гордост. Аз също се гордея с него. Все още се опитвам да открия хората, които спасиха живота ни, но засега не съм успял“, признава футболистът. Роден и израснал във Франция, Белегард има хаитянски корени по бащина линия. Той преминава през юношеските национални гарнитури на Франция и дори участва в престижния турнир в Тулон.
През 2025 година обаче взима важно решение – да играе за Хаити. „Казах си, че ще представлявам Хаити – страната на баща ми. Играчите много искаха да се присъединя към тях. Хората също ме насърчаваха. Това ме мотивира. Историята на Франция вече е написана. Ако се класираш на световно първенство с Франция, това е нещо нормално. Аз исках да напиша собствената си история с Хаити“, обяснява той пред So Foot.
Белегард играе във всичките шест мача от квалификациите в зона КОНКАКАФ и помага на Хаити да елиминира Коста Рика, Хондурас и Никарагуа по пътя към историческото класиране за Мондиал 2026. „Да класираш Хаити на световно първенство е нещо невероятно. За историята, за народа. Това е огромна гордост. Знаем, че ще донесем много радост на хора, които не искат нищо повече от това. Все едно играеш Football Manager с малък отбор от Лига 2 и го извеждаш до елита.“
Любопитното е, че въпреки че е национал на Хаити, Белегард никога не е посещавал страната. Причината е тежката политическа и социална криза в държавата. По време на квалификациите националният отбор дори не успява да домакинства на собствен терен и играе всичките си „домакински“ мачове в чужбина. „Тъжно е, че не мога да играя в Хаити, особено за мен, защото никога не съм бил там. Знам, че има красиви места и искам да видя земята, в която е израснало моето семейство. Искам да отида там. Боли ме, че не мога да посетя страната си“, признава той.
Белегард се надява футболът да помогне за успокояване на напрежението в държавата. „Когато се класирахме за световното първенство, конфликтите утихнаха за два или три дни. Надявам се по време на Мондиала да спечелим мач и това да донесе още малко спокойствие.“ Футболистът на Уулвърхемптън е голям почитател на бразилския футбол още от детските си години. „Обожавах да гледам Роналдиньо. Често ми казват, че приличам като профил на Н'Голо Канте. Опитвам се да се вдъхновявам от него и кой знае – може би един ден да достигна неговото ниво.“
Според него повечето хаитяни традиционно подкрепят Бразилия или Аржентина. „Националният отбор на Хаити никога не е бил сред най-силните, затова много хора подкрепяха Бразилия и Аржентина. Племенникът ми се казва Рикелме и това не е случайно.“ Белегард използва популярността си и за да изпрати важно послание към младите хора в Хаити.
„Искам да ги насърча. Там няма много работа и лесно можеш да тръгнеш по грешен път. На 15 години можеш да се окажеш с оръжие в ръка. Затова е по-добре младите да играят футбол.“ Сега десетката на Хаити ще се изправи срещу Бразилия във Филаделфия. А независимо от резултата, неговата история вече е една от най-впечатляващите на Мондиал 2026.
