Звездата на Кот д'Ивоар Ян Диоманде разкри душата си в специално писмо за сайта „Дъ Плейърс Трибюн“. В него той разкрива пътя си от бедността в Абиджан до професионалния футбол в Европа и световното първенство с Кот д'Ивоар, но в същото време отдава заслуженото на покойната си сестра Роксан.
Диоманде говори за израстването в пренаселена къща, играта на футбол на прашните терени и за мечтата да стане следващия Кристиано Роналдо. Професионалният му път започва, когато се изнася да живее сам в академия близо до границата с Гана. След това вече като тийнейджър изкарва неуспешен период в САЩ и се проваля на пробите в няколко европейски отбори преди да подпише договор с Леганес.
„Продължаваха да ме разхождат из цяла Европа и всички ми казваха, че няма да стане работата. Визата ми за САЩ изтече, а мечтата ми приключи. Изпратиха ме обратно в Африка, където плакахме всички. Ти, Роксан, беше единствената, която не спря да вярва. Само няколко седмици по-късно подписах с Леганес, тогава пак имаше сълзи, но от щастие“, върна се назад крилото на Лайпциг.
Много скоро след като прави своя професионален дебют срещу Реал Мадрид на 18-годишна възраст, той научава съкрушителна новина. Сестра му е загубила живота си на едва 15 години след като на парти питието й е било подправено. Диоманде сподели, че загубата й го е оставила вцепенен, но тя остава мотивацията зад всичко, което той постига на терена.
„Вече дори не го гледам като игра, а като етап от живота. Това е шансът ми да покажа на света какво тя видя в мен“, написа футболистът, описвайки кариера, която не е движена от пари или слава, а от човечност, скръб и отдаденост да почете сестра си, която е вярвала в него.
„Всеки път, когато вкарвам гол, правя така че всички да знаят името ти и да не те забравят“, допълва африканецът. Сега Диоманде е титуляр за Лайпциг и представя Кот д'Ивоар на тазгодишния мондиал. В откриващия мач той спечели наградата за играч на мача. Футболистът добави, че всяка спечелена от него награда ще бъде посвещавана на Роксан.
Нейната непоклатима вяра, че той ще стане един от най-добрите футболисти в света продължава да го вдъхновява до днес. Всеки отбелязан гол е в нейна памет. „Теренът е единственото място, което чувствам като дом. Това е мястото, където съм спокоен и мога да говоря с теб. Искаше ми се все още да си тук, за да ти го кажа... Успяхме“, откровен бе Диоманде.
Още четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
