Б ившият нападател на ЦСКА Дюкенс Назон събра погледите върху себе си, след като се измъкна в последния момент от войната в Иран, след като преживя страхотни перипетии. Авторитетният френски вестник „Екип“ направи интервю с него, след като нападателят се оказа в центъра на конфликта в Близкия Изток, защото е част от иранския Естеглал, базиран в Техеран. От редакцията на „Екип“ обясниха, че от случващото се около родения във Франция Дюкенс Назон е интересувало много и жителите на Хаити. Припомняме, че нападателят помогна много на островната държава да се класира не предстоящото световно първенство. Когато бомбардировките на Техеран стартираха в събота сутрин, в редакцията на „Екип“ звъннала мениджърката на Назон - Макдийнет Брутюс. „Получих обаждания от всички в Хаити - от правителството до феновете, с молба за новини за него. Той е нашият Мбапе. Дюкенс е много популярен в Хаити. Дори лидерите на бандите го слушат. Затова всички бяха притеснени. Цяла страна затаи дъх“, казала тя.
Ето какво разказа Назон за бягството си от Техеран и за незаконното си влизане в Азербайджан:
- Дюкенс, къде бяхте, когато започнаха въздушните удари срещу Иран?
- Тъй като бях контузен, ми беше позволено да напусна страната и можех да стоя далеч от Иран. Но нашият треньор беше уволнен и новият искаше да ни види всички, докато аз имах среща този понеделник във Франция, за да получа виза за Световното първенство в Съединените щати. Така че резервирах самолетния си билет за миналата събота в 10:00 ч. Един от приятелите ми тръгваше в 6:00 ч., но исках да поспя още малко. В петък вечерта с мен по „Snapchat“ се свърза мой приятел, който играе в изреалския Бней Сахнин - Върджил Пинсон (б.р. - и той е играл в България, французинът е част от Локо Сф през сезон 2021/22).
- Какво ви каза той?
- Каза ми: „Дюкенс, в хотела ми има много полицаи. Отварят убежища, започват да вземат предпазни мерки, не знам кога, но ще започнат бомбандировки.“ Отговорих: „Не се тревожи, тръгвам в 10 сутринта.“ Така в събота сутринта бях в самолета, а точно преди излитане Върджил пак ми писа по „Snapchat“: „Братко, в самолета ли си или какво?“. Отговорих му: „Да, защо?“, а той: „Бог те обича тогава, защото сирените, обявяващи война, току-що прозвучаха тук в Израел. На самолета си в идеалния момент!“ Бях толкова щастлив. Започнахме да рулираме и изведнъж капитанът спря самолета и обяви по уредбата: „Полетът се отменя, бомбандировките започнаха, слизайте от самолета.“ Беше лудост. В салона на самолета цареше паника. Запазих спокойствие, взех куфара си. С мен беше и Мунир Ел-Хадади, мароканския играч, бивш футболист на Барселона. Върнахме се в Техеран с клубния автобус, за да вземем други играчи от хотела. В другата посока хората започваха да напускат града. Беше лудост, никога не бях виждал толкова много трафик през живота си. На пътя видяхме дим от бомба точно до нас.
- Уплаши ли се?
- Истината е, че съм имунизиран срещу подобни драми. Ако се беше случило на семейството ми, може би, но на мен... За мен беше сякаш ежедневие, въпреки че очевидно не би трябвало да е.
- Какво реши да направиш след това?
- Първо взех със себе си баскетболистка от Естеглал. Най-лошото е, че тя е американка и това беше първият ѝ професионален договор. Лудост! Всички останали решиха да тръгнат към границата с Турция, но избрах да напусна Иран през Азербайджан. След десетчасово шофиране и множество контролно-пропускателни пунктове пристигнахме в 4:00 сутринта. Мислех, че границата е отворена всеки ден, но може би защото беше неделя, беше затворена до 8:00 сутринта. С френския си паспорт бързо получих иранския печат за излизане. Снимах се с много фенове там, защото Естеглал е много популярен клуб, еквивалент на ПСЖ или Реал Мадрид.
Целият разказ четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
