Б еше една брилянтна вечер в Шампионската лига. 61 гола в 18 мача, променящи се позиции, отбори влизат и излизат минута след минута. Но и доста смущаваща за УЕФА. Предвид страхотните сцени в Лисабон, в които Жозе Моуриньо върна годините назад, а Бенфика се класира с гол на вратаря срещу Реал Мадрид в края, това заключение може да звучи странно и грубо. Все пак преди въвеждането на новия формат последният кръг от първата фаза често беше пълен с „мъртви мачове“ и местата вече бяха разпределени. Сега не беше така.
Но да погледнем от другата страна. В УЕФА едва ли са си мечтали за система, в която пет тима от една държави да заемат местата в Топ 8 и да отидат директно на осминафинал с по-благоприятен жребий. A шести от същата държава беше много близо до влезе в осмицата също.
Не просто това – Арсенал, Ливърпул и Тотнъм завършиха в Топ 4, като ще имат предимство за реваншите с осминафиналите и за четвъртфиналите, ако стигнат до тях. За Арсенал, които разбиха всички показатели с перфектна статистика от 8 победи в 8 мача, това важи и за евентуален полуфинал. Нюкасъл чака Монако или Карабах, а Челси е в играта също.
Това е проблем за Шампионската лига. Голям проблем. Да имаш първа фаза с общо класиране и 36 тима, която да бъде доминирана по такъв начин от Висшата лига не е добре.
Шампионската лига би трябвало да показва най-добрите отбори в Европа, а не да е средство за Висшата лига да показва мускули и да доминира, защото тогава турнирът започва да изглежда точно обратното на това, което се предполага, че трябва да бъде. Тази доминация подчертава слабостта му и силата на една лига над останалите.
От 48 мача, изиграни от шестте английски отбора, те загубиха само 9. Спечелиха 33. Вкараха 109 гола, допуснаха само 45. Това е пълна доминация.
Цялата разработка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
