П редставете си футболно първенство, в което има само два отбора, всички мачове се играят на един и същ терен, а съперниците се познават още от детската градина. Звучи като шега, но подобна лига действително съществува и дори е официално призната от Английската футболна асоциация. Добре дошли на островите Сили, където футболът е не просто спорт, а начин на живот и една от най-важните традиции за местната общност.
Най-малката официално призната футболна лига в света се намира на архипелага Сили, разположен на около 45 километра от югозападния бряг на Англия. В нея участват само два отбора – Гарисън Гънърс и Уулпак Уондърърс, които са част от местния клуб Сейнт Мерис.
Двата тима се изправят един срещу друг цели 20 пъти в рамките на един сезон. Играят всяка неделя, по едно и също време, на един и същ терен. Домакинствата и гостуванията съществуват единствено на хартия, тъй като и двата състава използват стадион „Гарисън Фийлд“ – единственото тревно игрище с приблизително стандартни размери на острова.
Но това далеч не е всичко. Освен първенството двата отбора се срещат и в две купи. Първата е Scillonian Club Cup, която се решава в един финал, а втората – Galley Cup, се провежда в два мача. Преди началото на сезона има и двубой за благотворителен суперкупа, подобно на английския „Къмюнити Шийлд“.
Историята на това необичайно първенство започва още през 20-те години на миналия век, когато различните острови от архипелага са имали собствени футболни отбори. Постепенно обаче броят им намалява и през 50-те години остават само два – Рейнджърс и Роувърс. През 1984 година те получават днешните си имена.
През 2016 година шампионатът официално влиза в Книгата на рекордите на Гинес като най-малката футболна лига в света.
Любопитното е, че това не е единственият рекорд, свързан с местния футбол. На островите дълги години се разиграва и трофеят Lyonesse Cup, който е висок едва шест милиметра и се смята за най-малката футболна купа в света. Негово копие е изложено в музея на ФИФА в Цюрих, където има постоянна експозиция, посветена на уникалното първенство.
Въпреки скромните си мащаби местният клуб може да се похвали и с посещенията на някои от най-големите имена във футбола. През 2008 година рекламната кампания Dream Big на „Адидас“ довежда на острова звезди като Дейвид Бекъм, Стивън Джерард, Михаел Балак и Патрик Виейра, които се включват в тренировките на местните футболисти.
Самият остров Сейнт Мерис е с площ от едва шест квадратни километра, а целият архипелаг има около 2000 постоянни жители. През зимните месеци животът там става особено изолиран. Фериботната връзка с континентална Англия спира в началото на ноември и се възстановява чак през март. През този период единственият начин за пътуване е със самолет или хеликоптер, като полетите зависят от капризите на времето над Атлантическия океан.
Именно затова футболът има толкова голямо значение за местните жители.
„Това е единственият начин да играем организиран футбол. Получавали сме покани да се включим в най-ниските аматьорски дивизии на Корнуол, но всички имаме работа и семейства. Ще трябва да пътуваме за цял уикенд, което е скъпо и непрактично. През лятото много от нас работят седем дни в седмицата. Затова е прекрасно, когато в неделя се съберем, изиграем един мач и след това изпием по няколко бири. Това е полезно не само физически, но и психически“, разказва председателят на лигата Уил Летбридж пред The Athletic.
Още по-любопитен е начинът, по който се формират съставите. Преди началото на всеки сезон се избират двама капитани, които сядат заедно в клубната сграда и започват да си разпределят наличните футболисти.
„Сядаме и започваме да се редуваме. Аз казвам: 'Взимам този', а другият отговаря: 'Добре, тогава аз избирам онзи'. Накрая винаги остават няколко души, но никой не се сърди“, обяснява капитанът на Гарисън Гънърс Дез Гълифорд, който работи като дърводелец.
На терена обаче приятелството остава на заден план. Въпреки че много от футболистите се познават от детската градина, мачовете често са изключително оспорвани, а понякога страстите излизат извън контрол.
За реда се грижи един-единствен редовен съдия – Алън Крейг, който през седмицата работи като учител в местното училище.
„Има няколко момчета, които сякаш могат да бъдат гонени през седмица. Но всички сме приятели и никога не остават лоши чувства“, разказва капитанът на Уулпак Уондърърс Сам Доус, който притежава местно лозе.
„Съдията е строг, но справедлив. Ако започнеш да псуваш или влезеш с двата крака, веднага ще вземе мерки“, допълва Гълифорд.
Колкото и невероятно да звучи, в най-малкото първенство в света дори е въведен трансферен прозорец.
Причината е доминацията на Гарисън Гънърс през миналия сезон, когато отборът спечели абсолютно всички шампионатни срещи. За да се избегне подобно неравенство, организаторите решават да създадат възможност за преразпределение на футболистите, ако единият състав започне да превъзхожда прекалено много другия.
„Миналата година загубихме всеки мач, макар повечето срещи да бяха оспорвани. Не искаме първенството да става прекалено едностранно. Затова решихме да имаме трансферен прозорец, ако се наложи“, обяснява Летбридж.
Изглежда, че мерките вече дават резултат. Уулпак Уондърърс започна настоящия сезон с три поредни победи и даде заявка, че този път битката за титлата ще бъде далеч по-интересна.
Един от големите проблеми обаче остава липсата на достатъчно футболисти. Много от младите хора напускат островите, за да продължат образованието си или да намерят работа. На Сили няма колеж, а възможностите за професионално развитие са ограничени.
„От моя випуск в училище на острова са останали само двама или трима души. Просто няма достатъчно възможности за младите хора“, признава Доус, който скоро също ще се премести в Норфолк.
Въпреки трудностите местните са категорични, че футболът няма да изчезне. В първенството могат да участват играчи още от 14-годишна възраст, а децата на настоящите футболисти вече мечтаят един ден да облекат екипите на двата отбора.
„Синът ми наскоро навърши 13 години, а дъщеря ми е на 11. И двамата играят футбол. Надявам се синът ми един ден да участва в лигата, защото това е традицията на острова. Никога не сме стигали до момент, в който да си кажем, че не можем да продължим“, уверява Гълифорд.
На фона на милиардните трансфери, огромните телевизионни договори и непрекъснатото комерсиализиране на съвременния футбол историята на островите Сили изглежда като пътуване назад във времето.
Тук няма скъпи звезди, модерни стадиони или многомилионни наградни фондове. Има само два отбора, един терен, един съдия и група хора, които всяка неделя излизат да играят срещу същите съперници.
И може би точно това прави най-малката футболна лига в света толкова специална. Защото, макар първенството да е миниатюрно, любовта към играта е огромна.
