Всички в Астън Вила подкрепяха идеята за привличането на Николас Джаксън. Въпреки това, мнението на Унай Емери е с най-голяма тежест. Джаксън, подобно на Йохан Манзамби и Ибрахим Мбайе, се ползваше и с подкрепата на отдела по селекция и скаутинг на клуба. Сенегалецът е идеалният, типичен нападател за Емери. Именно затова още от началото на лятото, а дори и през миналата година, Вила го искаше за основен вариант за върха на атаката. Двамата поддържат отлични взаимоотношения още от съвместната си работа във Виляреал. Джаксън отдава дължимото на Емери за развитието си, като си спомня как испанецът му гласуваше доверие като първи избор за централен нападател.
Сенегалецът притежава всички качества, които Емери търси у един нападател - способност за да спринтира многократно, лекота при навлизане в свободните пространства и да взаимодейства с играчите от втора позиция. Според множество източници е съществувало усещането, че играта на Джаксън може да бъде допълнително усъвършенствана и именно това е предизвикало интереса от бирмингамския клуб. Например, сенегалецът често прави пробиви зад гърба на противниковата защита, но първото му докосване понякога му изневерява, когато топката му се дава на крак, а не в дълбочина. Това пролича през първата полувреме срещу Брюж, когато пасът на Емилиано Буендия към нахлуващия Джаксън беше твърде слаб и нападателят не успя да овладее добре.
Когато обаче малко по-късно Пау Торес го изведе, нападателят нямаше проблем да изпревари вратаря Ян Зомер и да насочи топката в опразнената врата. Качествата на Джаксън би трябвало да паснат идеално в тактическата постройка на испанския специалист. Никой отбор от Висшата лига не е атакувал толкова често през центъра след идването на Емери. Там се позиционират двама или трима плеймейкъри между халфовата линия и централните защитници на съперника.
Цялата история четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
