„Не е лесно да се опише какво е усещането да си неутрален наблюдател в ложата за журналисти на стадион „Етихад“ на 13 май 2012 година, но все пак ще опитам. Всичко започна като празник. На полувремето Манчестър Сити водеше с 1:0 и беше на крачка от първата си титла в първенството от 44 години насам. След това нещата за „гражданите“ се объркаха ужасяващо, след като Куинс Парк Рейнджърс отбеляза два гола. Докато минутите изтичаха, феновете седяха или стояха в недоумение, вцепенени от случващото се пред очите им. Някои от тях си тръгваха, клатейки глави, неспособни да понесат повече от тази агония. Усещането беше печално. И тогава, дълбоко в добавеното време, Сити някак си съумя да отбележи два гола в рамките на две минути. Един Джеко, Серхио Агуероооооооооо, а последвалите празненства бяха небивали. Това не беше просто радост. Емоцията беше толкова сурова, че напомняше за нещо съвсем различно – първична, неистова реакция не само на изминалите 90 минути, но и на десетилетия разочарование и напразни надежди. Толкова дълго Сити бе живял в сянката на Манчестър Юнайтед, но сега, по невероятен начин, отборът бе шампион.
В тези изключителни мигове човек не се сещаше за собствеността на шейх Мансур върху клуба. Докато трескаво пренаписвах репортажа си за мача веднага след последния съдийски сигнал, в съзнанието ми изплуваха образите на приятели, които бяха останали верни на отбора от трибуната „Кипакс“ на стадион „Мейн Роуд“ през трудните години на “гражданите“. Това бе време, белязано от унизителни градски дербита срещу Стокпорт Каунти или Макълсфийлд Таун в мрачни следобеди, когато подкрепата за отбора изглеждаше като доживотна присъда. Най-после всичко това придобиваше облика на красива спортна история.
А сега, 14 години по-късно, както стана ясно в петък от публикация на „The Athletic“, Сити е признат за виновен в над 100 нарушения на финансовите правила на Висшата лига в периода между 2009 и 2018 година. Оказа се, че всичките им успехи по онова време, които положиха основите за спечелването на шест титли в елита на Англия за седем сезона под ръководството на Пеп Гуардиола са помрачени от измама.
Репутацията на „гражданите“ бе разклатена от поредица статии, публикувани от германското списание „Шпигел“ през ноември 2018 година. В тях се цитираха хакнати имейли, сочещи, че клубът е провеждал целенасочена и продължителна кампания за заобикаляне на финансовите правила.
През последните осем години различни хора във футболните среди са разсъждавали как би изглеждал благоприятен изход за Висшата лига. Заключението? Такъв просто няма.
Дали клубът да бъде признат за виновен по множество обвинения? Това би означавало, че лигата е позволявала правилата ѝ да бъдат грубо погазвани в продължение на години, което пък повдига сериозни въпроси относно почтеността на надпреварата и способността ѝ да регулира клубовете в бъдеще.
А какво да кажем за вариант, при който Сити се измъква с леко наказание, било то поради недоказани обвинения или заради снизходителна санкция? Лигата би рискувала хаос, правилникът би се оказал безсмислен, а съперничещите клубове биха изпаднали в ярост. Никой не иска класиране, осеяно със забележки и отнемане на точки, но както изпълнителният директор на първенството Ричард Мастърс заяви пред „Sky Sports News“ през 2024 година: „Няма щастлива алтернатива на прилагането на правилата“.
Независимо от изхода, рискът за лигата е огромен. През последните месеци тя вече призна Челси за виновен в нарушения на финансовите правила, свързани с плащания към агенти и нерегистрирани трети страни в периода 2009–2022 година. Тук възниква въпросът - Стига ли се дотам, че титлите да им бъдат отнети? Мнозина правят анаголии с постиженията на опозорени спортисти като Ланс Армстронг и Бен Джонсън, за които бе доказано, че са употребявали забранени стимуланти. Те биха искали да анулират този период и да заклейменят Гуардиола, Агуеро, Венсан Компани, Давид Силва, Яя Туре като измамници.
Малцина в средите на Висшата лига очакват отнемане и преразпределяне на титли. От самото начало се предполагаше, че ако „гражданите“ бъдат признати за виновни, особено в такъв мащаб, евентуалните санкции вероятно ще бъдат насочени към бъдещето, а не към миналите им постижения.
Санкциите обаче трябва да бъдат сериозни. Признавайки Сити за виновен по повече от 100 обвинения, Висшата лига на практика влезе в конфликт с един от най-големите си клубове. Щетите биха били още по-големи, ако наложеното наказание не се окаже наистина значимо.
В някоя от следващите седмици лигата ще публикува констатациите на регулаторната комисия и всички ще научим повече. Без съмнение част от информацията ще бъде изненадваща и потенциално взривоопасна, но реалността е, че голяма част от нея ще се отнася до материалите, публикувани от „Шпигел“ още през 2018 година.
Сити прекара близо осем години в опити да овладее последиците от тези статии, но клубът никога не е оспорвал съдържанието на имейлите, а единствено контекста, в който те бяха представени. Едно от твърденията на „Шпигел“ е, че при изготвянето на финансовите отчети на клуба за сезон 2012-13. Хорхе Чумияс (тогавашният финансов директор на клуба) е изпратил вътрешен имейл, в който посочва, че заради разходите по уволнението на мениджъра Роберто Манчини Сити ще има недостиг от 9,9 милиона паунда, необходими за да спази правилата на УЕФА за финансов феърплей през този сезон. Твърди се, че изпълнителният директор Феран Сориано е отговорил, че проблемът може да бъде решен, ако клубът получи предвидения в договорите със спонсорите бонус за спечелването на ФА Къп. Всичко това щеше да бъде чудесно, ако „гражданите“ не бяха загубили финала от Уигън.
Според „Шпигел“ е било постигнато споразумение, при което плащанията от различни спонсори са били коригирани така, че да се покрие недостигът на средства. Когато Чумияс попитал дали е възможно да се промени датата на спонсорските плащания, Саймън Пиърс (член на борда на „City Football Group“ и специален съветник на председателя на клуба Халдун Ал Мубарак) според твърденията отговорил: „Разбира се. Можем да правим каквото си искаме“.
Още от момента, в който тези документи бяха публикувани през 2018 г., беше трудно да се отървем от усещането, че именно това чувство за привилегированост.
Дори най-големият триумф на Сити по отношение на правилата за финансов феърплей, когато след наложеното през 2020 година двугодишно изключване от евротурнирите, те обжалваха пред Спортния арбитражен съд (CAS), постигнаха отмяна на наказанието и намаляване на глобата от 30 милиона евро на 10 милиона евро, бе съпроводен от изявление на CAS, в което се посочваше, че клубът е демонстрирал „грубо пренебрежение към разследващия процес на УЕФА“. Макар някои от предполагаемите нарушения да бяха счетени за „недоказани или с изтекла давност“, решението на CAS далеч не представляваше пълното оневиняване, за което по-късно твърдеше Гуардиола.
Все пак може да се прояви известно разбиране към всеки клуб, уличен в нарушаване на правилата за разходите, тъй като през по-голямата част от историята на футбола наистина е било възможно „да правиш каквото си искаш“, без финансов феърплей, регулации за печалба и устойчивост и ограничения върху съотношението на разходите за състава.
Феновете на Сити имат право да попитат защо, след години на нерегулирани разходи, в края на първото и началото на второто десетилетие на новия век, Висшата лига внезапно се появи стремеж към промяна.
Идеята клубовете да харчат според собственото си усмотрение може да е изглеждала устойчива във времената, когато те са били собственост предимно на местни бизнесмени. Впоследствие, между 2003 и 2011 година, Челси бе закупен от руски олигарх Роман Абрамович, Манчестър Сити – от вицепрезидента и заместник-министър-председател на Обединените арабски емирства, а малко по-късно ПСЖ премина в ръцете на държавния инвестиционен фонд на Катар. Всички те имаха намерение да харчат средства в мащаби, непознати дотогава във футбола, и необходимостта от контрол върху разходите стана очевидна.
Футболът никога не е бил замислен така, че всичко да се свежда до счетоводни баланси, притеснения относно амортизацията и въпроса дали дадена търговска сделка отразява „справедлива пазарна стойност“. Никога не е трябвало да се стига до регулаторни комисии и безкрайни, неразбираеми съдебни процедури. Но също така не е било предвидено спортът да се превърне в арена на надпревара между държавни инвестиционни фондове, политици или какъвто и да е друг вид инвеститори. Колкото и непривлекателно да изглежда всичко това, е трудно да се погледне към променящия се пейзаж на европейския футбол през последните десетилетия и да се твърди, че необузданите разходи биха направили нещата по-добри. Едно е сигурно - последиците ще бъдат огромни и то не само по отношение на санкциите. В краткосрочен план се очаква Сити категорично да обжалва решението. Освен това, други клубове от Висшата лига проучват правните си възможности за евентуални искове за обезщетение. Например за пропуснати ползи от билети, наградни фондове, приходи от телевизионни права и търговски постъпления, понесени заради това, че са завършили зад Сити в битката за класиране в Шампионската лига през един или повече сезона.
Така че, да – този процес може да продължи още дълго време. Историята ни учи да очакваме нови обрати, но ще е необходим още по-впечатляващ от онзи с гола на Агуеро, за да се превърне ситуацията в нещо различно от огромно и пагубно поражение за „гражданите“. Те и собствениците им от Абу Даби спечелиха онзи ден, но едва през следващите седмици ще стане ясна истинската цена на тази победа, както и на многото други, последвали я.
От друга страна, всяко чувство на удовлетворение или облекчение в централата на Висшата лига при получаването на решението на комисията вероятно ще нагарча. Ако това е победа, тя е постигната на висока цена. Не става въпрос само за разходите по съдебния процес, а и за разрушените отношения, ясно очертаните фронтови линии и неизбежното осъзнаване, че неотдавнашната история на надпреварата е опетнена.
Още за скандала със Сити – в новия брой на „Мач Телеграф“
