- Едвин, може ли да те върнем към юли миналата година? Бяхте на почивка в Хърватска. Какво се случи?
- Събудих се сутринта, беше последният ден от ваканцията и мислехме да си тръгваме. Почувствах нещо странно във врата, гърба и раменете. Повърнах в тоалетната. Върнах се в стаята, където завесите бяха дръпнати и усетих как светлината пронизва очите ми. Легнах и казах: „Не ми е добре. Трябва ми доктор.” Оказа се хеморагичен инсулт. Беше шокиращо, защото си казваш, че си здрав и прав и макар че не си в онази форма от годините на активния спорт и си на 52 г., не допускаш, че нещо подобно може да те сполети.
- Вашата съпруга Анемари също е преживяла инсулт. Тя успя ли да разпознае симптомите?
- Мисля, че имаме известен опит в тази посока. Аз бях до нея, когато й се случи, а сега тя беше до мен, когато се случи с мен. Ние имаме фондация, която помага на хора и особено на деца, които са били засегнати от инсулт. Тя разпозна симптомите, обади се на управителя на хотела и той реагира светкавично – бърза помощ, линейка, лекари, болница. В Хърватска са уникални. Всичко се случи за броени минути. Аз просто си почивах, а около мен всички си вършеха работата.
- Усетихте ли подкрепата, която получихте от целия футболен свят?
- Не, защото в началото жена ми не ми даваше телефона. Първата седмица бях в болница в Хърватска, после ме транспортираха до Хага, Холандия. Там една седмица лежах в реанимацията. След това ме преместиха в нормална стая и едва тогава си получих телефона. Чак тогава видях съобщенията и пожеланията за бързо оздравяване.
- Колко време отне възстановяването?
- Това е индивидуален процес. Аз бях по-лек случай, но въпреки това трябваше здраво да работя, за да си върна кондицията, да се науча да пазя равновесие, да ходя и други подобни неща. Но в крайна сметка всичко беше наред. След две седмици вече можех да се движа и говоря.
- Напълно ли се възстановихте?
- Почти. Още имам някои затруднения с мисленето и говора. Жена ми и децата го забелязват, но мога да водя разговор като това интервю.
- Инцидентът промени ли живота ви?
- Вероятно. Така или иначе пет седмици преди инцидента си бях подал оставката като директор и бях напуснал Аякс. Сега мисля да си взема една година отпуск, да почивам и да се възстановявам. Става дума за здравето. Когато човек работи, го пренебрегва и си казва, че работата е най-важна, но не е така и сега ще го карам по-кротко. В момента не си търся нова работа, но все пак не забравяйте, че бях активен футболист почти до 40 или 41 г. На 52 г. бях директор в Аякс. Върнахме клуба отново на европейската сцена, където му е мястото, развихме много талантливи играчи, следихме и привлякохме много качествени футболисти.
- Неотдавна се върнахте на терена, за да вземете участие в Мача на легендите. Какво е чувството да обуете отново футболните обувки?
- Понякога казвам на приятелите ми, че това ми липсва. Да изляза да поритам, макар и на 30-метрово игрище. И аз го направих и то с уважавани спортисти и дори с такива, с които сме били съперници. Имах страхотен разговор с Дрогба. Когато играеше, той ми скъсяваше живота. Постоянно вкарваше. Винаги мачкаше Вида (Неманя Видич) и Рио (Рио Фърдинанд). Той е много корав, но ако поговориш 30-40 минути за амбицията му да оглави футболната федерация на родината му, откриваш, че той всъщност е свестен и възпитан човек.
- Вие приключихте ли с футбола, поне засега?
- Не, не мисля така. Обичам играта дори когато не съм на терена. Мисля, че имам много добри постижения и през 11-те години, когато бях маркетинг директор и главен изпълнителен директор. Сигурен съм, че е въпрос на време да се появи ново предизвикателство за мен. Но още е рано. Сега ежедневието ми минава в дейности като – да отида на почивка, да разходя кучето, да си купя сандвич, да си взема вестника. Това са малки радостни моменти, на които се наслаждавам сега. Не знам кога ще дойде новото предизвикателство – след половин година, след една година. Мисля, че в рамките на следващите години отново ще ми замирише на футбол, отново ще усетя тръпката от успеха и радостта от работата с футболен отбор.
- Говорихте за вашата кариера като главен изпълнителен директор в Аякс и няма как да не ви попитаме за вашето мнение за случващото в Манчестър Юнайтед. Доколко е важно на върха на самия клуб да се усеща влиянието на един лидер?
- От изключително значение е. Отборът е цял организъм и всичко е навързано. От моята работа в Аякс се убедих, че дори някоя дреболия може да провали целия работен процес. Доколкото разбирам, семейство Глейзър, които са собственици на Юнайтед, дълго време изчистваха структурата на управлението на клуба и в този процес се смениха няколко главни изпълнителни директори. Мисля, че с днешна дата всички се напаснаха как да се подкрепят един друг. За нещастие на Ерик тен Хаг той не успя да постигне желаните резултати и затова бе освободен. Мисля, че хората, които вземат решенията в клуба, избраха желания треньор. Очаквам ситуацията да се подобри, особено в сравнение със състоянието отпреди два месеца.
- Какви са първите ви впечатления от Рубен Аморим като специалист и като човек?
- Много неща трябва да се направят в Манчестър Юнайтед. Аз очаквах, че Ерик ще успее да приложи наученото при нас в Аякс. Очаквах, че той няма да има проблем да избира и прилага печелившата тактика. С Рубен се запознах преди пет години, когато гледах мач на отборите под 19 години. Играхме със Спортинг, където той беше треньор. Поговорихме. Той е много открит човек с отличен английски и страхотно чувство за хумор. Не съм следил отблизо Спортинг, но, за да го изберат на тази позиция, той е трябвало да демонстрира определени качества.
- Времето ли е най-ценният актив, когато работиш за крайния успех? Смятате ли, че той ще получи необходимия толеранс от време?
- Толерансът е много хубаво нещо, но мисля, че в един момент трябва да има и резултати. Клубът е изключително популярен и има огромна фенска маса в целия свят. Бяха привлечени много добри футболисти. Сега вероятно ще започнат да играят в нова тактическа формация, защото всеки треньор има своите виждания. Сигурно ще са необходими едно или две нови попълнения през зимния трансферен прозорец, но основата е налична. Необходимо е да се синхронизира работата със спортния и техническия директор. Сигурен съм, че ще има много разговори и обсъждания, но междувременно треньорът трябва да постигне определени цели. Отборът има нужда от победи, с които да се измъкне от незавидната позиция в таблицата, която заема в момента.
Тим Торнтън, Sky Sports
