Феновете, които в началото на сезона прогнозираха, че Реал ще спечели Ла Лига, сега дължат известна благодарност на Едуардо Камавинга. В момент, когато Барса заплашваше да натрупа тревожна преднина от девет точки на върха в класирането след едва 10 изиграни кръга, именно французинът доведе до това изоставането на Реал да се стопи до само три точки.
Противно на очакванията в началото на сезона на Моуриньо не му се е налагало да влиза в борба за надмощие с играчите в съблекалнята. Източници от кулоарите на „Бернабеу“, които работят с първия отбор, споделят, че треньорът и неговият щаб са се постарали да създадат комфортна среда за звездите в състава, съобразявайки се с техните нужди, като същевременно са поддържали високи стандарти и са търсили начини да извлекат максимума от силните им страни. Да се намери подобен баланс е трудна задача, с която предшествениците на „Специалния“ не успяха да се справят. Не бива непременно да разглеждаме ситуацията през призмата на това, че Моуриньо е спечелил пълното доверие и симпатиите на футболистите, но няколко източника потвърждават, че победата в Ел Класико.
В 13-ия мач от втория престой на Моуриньо в Реал отборът му за 13-и път отбеляза гол в последните 10 минути на срещата. Също така това бе 13-ият случай през сезона, в който футболист, влязъл като резерва, участва в отбелязването на гол за „белия балет“.
Тази статистика можеше да бъде дори по-впечатляваща, ако зрелищното попадение със задна ножица на нападателя Карлос Еспи срещу Бетис миналия месец не бе отменен заради засада, както и ако отличното изпълнение на Винисиус срещу Виляреал не бе анулирано заради необмисленото му действие – дърпане на косата на противниковия халф Нейтън Салиба.
Всичко това е доказателство за потенциала на Реал да печели точки благодарение на дълбочината на състава си. Това е признание за работата на екипа по физическа подготовка и медицинския щаб, както и за колективния глад за успехи и мотивацията на играчите. Освен това, поне в последно време, тези резултати са положителна атестация за самия Моуриньо.
В началната фаза на сезона португалецът демонстрираше тревожна тенденция: изглеждаше, че няма достатъчно доверие в хората, които трябва да влязат от пейката, колебаеше се кога и как да ги използва. Иначе казано, в неделя не само играта на Реал на терена достигна своя пик. Същото важи и за решителността, увереността и ефективността на техния треньор. Оценката за представянето на Моуриньо след първите 13 мача се промени от „недостатъчно добра“ на „блестяща“.
За хората, които не са гледали първата загуба на Барселона в първенството на „Камп Ноу“ от май 2023 г. насам, ще направим кратко обобщение. Камавинга влезе в игра в 80-ата минута на мястото на отлично представилия се, но вече изтощен Бернардо Силва. Само седем минути по-късно френският национал се впусна в атака, за да достигне подаване от Арда Гюлер, след което върна топката към Мбапе за победния гол.
„Има треньори, които искат да направят промени, поглеждат към резервната скамейка, но не намират решения. Много от тях изпитват затруднения, защото не успяват да пренесат идеите си на терена. Аз разполагам с дълга скамейка, пълна с играчи, които биха могли да бъдат титуляри. Камавинга игра изключително силно срещу Лайпциг, а днес влезе от пейката“, каза Моуриньо след мача.
Той даде точна и съдържателна оценка за причините, поради които пусна Камавинга, както и за задачите, които му постави. Накратко, Чуамени трябваше да пази дефанзивната си позиция в центъра на терена, за да може Камавинга да прави пробиви в свободното пространство, целящи да преодолеят капана за засада на Барса. Планът проработи блестящо, подпомогнат и от доза магия от страна на Джуд Белингам в момент, когато играчите на „кралския клуб“ бяха притиснати от силната преса на Барселона. Моуриньо заслужено получи сериозни похвали за начина, по който използва ресурсите си, както и за това как разчете финалните минути на един равностоен двубой.
В 13-те си мача досега през сезона Моуриньо на шест пъти не използва всичките пет позволени смени. Затова си струва да отбележим, че в няколко случая стартовият план на Моуриньо изглеждаше спорен изборът му на състав бе консервативен, а реакциите му, когато се налагаха промени по време на играта, бяха твърде бавни.
Ето няколко примера:
- При резултат 1:1 срещу напълно преодолимия Еспаньол, до 80-ата минута Моуриньо беше извършил само две от позволените пет смени. Именно тогава той пусна в игра Еспи, който в 90-ата минута отбеляза решаващия гол за крайния успех с 2:1. Победителите пишат историята, така че този ход изглеждаше като гениално решение. Но при резултат 1:1 и 11 минути до края Реал изпитваше сериозни затруднения да стигне до победен гол.
- При домакинската победа над Райо Валекано, когато изтощеният отбор на Жозе отчаяно се нуждаеше от свежест и енергия, Моуриньо направи едва три смени преди 90-ата минута. Всъщност той дори не използва всичките си пет възможни смени. В Севиля срещу Бетис до 82-ата минута Моуриньо бе извършил само три смени. Едва след като Трой Парът изведе домакините напред, Еспи получи указание да започне загрявка. Но това беше твърде малко и твърде късно. Трябва да се отбележи, че в заключителните минути брилянтен гол на Еспи със задна ножица бе отменен, а Мбапе пропусна дузпа в края на мача.
- При гостуването на Рома Жоце заложи на тактика, целяща да преодолее прословутата персонална защита и високата преса на „вълците“, като разчиташе на дълги топки, изпращани от вратаря Тибо Куртоа. Въпреки това, някак странно, той остави най-добрия си играч във въздушните единоборства (Еспи) на пейката чак до 78-ата минута. По това време Рома вече водеше с 3:1. В крайна сметка пусна в игра Ендрик и Еспи и двамата се разписаха, както и Гюлер който направи две ключови асистенции. Именно тези промени накараха Моуриньо отново да изглежда като Специалния.
Но това остави след себе си въпроси. Дали Жозе първоначално е разчел погрешно тактическия облик на съперника? Не трябваше ли да реагира по-рано? Тогава сякаш той осъзна нуждата от „рестарт“. Това се случи преди успеха над Севиля миналия уикенд, който даде началото на серия от три победи, придружени от убедителна игра. „Със сигурност мога да поема в друга посока. Един мач продължава 90 минути, има много нюанси и преминава през различни фази. Правилото за петте смени, особено за отбори с много силни резервни скамейки, е ключов стратегически елемент“, каза Моуриньо.
Това беше знак, че в екипа му е имало и други мнения относно начина, по който той използва ресурсите си. Неделя показа, че той е започнал да се вслушва. Всъщност това беше началото на процеса, довел до проницателното му решение как, кога и защо да включи Камавинга срещу Барса. Ако в началото Моуриньо е проявявал колебание в доверието към състава си и е бил прекалено консервативен в избора си, то сега отборът му навлиза в ритъм и преосмисля идеите си.
