Д али има умисъл е спорно, но престъплението е налице. Все повече хора са убедени, че световното първенство е наредено, а ФИФА безскрупулно бута своите галеници. На първо място Аржентина и Лео Меси. И в интерес на истината, сухите факти дават достатъчно аргументи за това. Няма никакво значение, че навремето са се случвали далеч по-брутални беззакония. Тогава обаче нямаше интернет и социални мрежи, а телевизията бе върхът на лукса. Днес обаче нищо не може остане скрито. Всяка ситуация се разнищва с безмилостна пунктуалност до най-дребния детайл. В резултат се развихря класическа морална паника, която тръби, че ФИФА се е превърнала в паноптикум на алчността, корупцията и порока. В средносрочен план това може да има пагубни за футбола в репутационен план.
Далеч сме от мисълта да пледирам за непорочно зачатие. Става въпрос за санитарен минимум от здрав разум. При положение, че имаме ВАР и технологии, претендиращи за сензорна прецизност, грешките на съдиите трябва да бъдат редуцирани, и определено да не са все в една и съща посока.
Да си кажем истината, големите отбори и големите държави винаги ще имат определен бонус. Най-вероятно точно това си е мислел Джани Инфантино, когато отмениха червения картон на Балогун, за да може да играе с Белгия. Вероятно дори това нямаше да се приеме чак толкова зле, ако във ФИФА не бяха имали неблагоразумието да връчат своебразна награда за мир на Доналд Тръмп миналата зима.
Така или иначе щетите дотук са вече налице и счупената ваза няма как да се залепи. Това, което обаче може да се направи, е полуфиналите и финалът да минат при нормално съдийство, така че крайният резултат да не бъде поставян под съмнение. От ФИФА са длъжни да се погрижат за това. Най-малкото заради собствения си задник, ...а и портфейл
