М анчестър сити е окото на бурята, след като бе признат за виновен за над 100 финансови злоупотреби.
„Сега вече е доказано, че клубът в продължение на години систематично е нарушавал правилата на Футболната асоциация чрез изключително недобросъвестни практики.“ Не, тези думи не са написани във вестниците преди дни, преди повече от 120 години, в кулминацията на първия голям скандал с незаконни плащания в английския футбол.
Подкуп
По онова време Сити е клуб във възход, с пари и самочувствие в изобилие, което може да звучи познато. Но след спечелването на Купата на Англия през 1904 г. всичко започва да се разпада. Началото е поставено в последния ден от сезон 1905/06, когато отборът е на крачка от шампионската титла, но губи от Астън Вила в мач, белязан от размяна на тупаници и буквално замеряне с кал.
Още по-сериозно е, че звездата на Сити – уелсецът Били Мередит, е чут да предлага подкуп от 10 паунда на капитана на Вила Алек Лийк, за да „даде“ мача. Някои твърдят, че не е било сериозно. И до днес никой не знае кой е загадъчният зрител, който съобщава за случилото се. Но това отприщва ефекта на доминото, който води до едногодишно наказание за Мередит и до последствия, продължили с десетилетия.
Самият футболист отрича обвинението, твърдейки, че предложеният рушвет е бил майтап, а самият той е превърнат в изкупителна жертва заради участието си в кампанията за премахване на тавана на заплатите.
Макар че той има доходи от спортен магазин, който върти в Манчестър, се чувства предаден и започва да предава информация за финансите на Сити на ФА. През март 1906 г. започва ново разследване.
Под масата
Установено е, че не само приходите от билети са били пренасочвани към личните банкови сметки на клубни директори, но и че тези средства са използвани за нерегламентирани плащания към футболистите.
Например Мередит получавал по 6 паунда седмично, при положение че максималната разрешена е 4. И той далеч не бил единственият със суми „под масата“. Това води до забрана 17 футболисти да играят за Сити и глобени с общо 900 паунда, а двама от директорите получават доживотни наказания.
Макар да било публична тайна, че много други клубове правят подобни машинации, за Сити последствията били тежки. В предходните три сезона те завършили втори, трети и пети. В следващите три завършват 17-и, 3-ти и 19-и, което води до изпадане през сезон 1908/09.
Мередит обаче не бил казал последната си дума. Той се почувствал обиден и изчислил, че скандалът му струвал 1674 паунда. От Манчестър Юнайтед се съгласили да покрият тези разходи, ако подпише с тях. От Сити пък обявили останалите наказани играчи за продажба на търг. Мениджърът на Юнайтед Ърнест Мангнъл, известен с култовата си сламена шапка, се свърза с четирима от тях още преди началото на наддаването. През следващия сезон, с петима от Сити в състава си, Юнайтед спечели първата титла в историята си. Когато година по-късно триумфира и с първата си Купа на Англия, единственият гол във финала срещу Бристъл Сити е дело на един от тези бивши футболисти - Санди Търнбул, който довкара топката след удар на бързоногото крило Мередит в напречната греда.
Последният бил бил изключителен футболист. Легендарният кореспондент на „Гардиън“ Дейвид Лейси го описва като играч, чието място в историята на британския футбол е „на едно ниво със Стенли Матюс“. А когато през 2001 г. феновете на Манчестър Юнайтед определят Ерик Кантона за най-великия футболист в историята на клуба, Лейси отбелязва, че две десетилетия по-рано вероятно биха избрали Джордж Бест, а преди това – самия Мередит.
25 години
Сити не е единственият в историята на английския футбол, уличен във финансови далавери. Когато започва Втората световна война, Съндърланд, наред с Астън Вила, е най-успешният отбор в историята на английското първенство. След войната, в стремежа си да си възвърне славата от средата на 30-те години, клубът предприема мащабна селекция. Кулминацията идва през октомври 1950 г., когато Съндърланд поставя рекорд, привличайки уелския централен нападател Тревър Форд от Вила за 30 000 паунда. „Черните котки“ завършват четвърти през сезон 1954/55, но попадат в познатия капан – няколко изключителни индивидуалисти не правят изключителен отбор. С течение на десетилетието разходите намаляват, а резултатите се влошават. Домакинската загуба от Уулвс на Нова година през 1957-а оставя отбора трети отзад напред в класирането (при два изпадащи), но случилото се по-късно същия месец е много по-сериозно.
В писмо до Футболната лига някой си „Мистър Смит“ уличава клуба в нерегламентирани плащания към играчи. Лигата и ФА започват съвместно разследване и откриват фактура за 3000 паунда за слама, върху която е надраскано „Къде да осчетоводя това?“. По онова време всички отбори покриват терените си през зимата, за да предпазят тревата от измръзване, но парите изглеждат прекалено много. Секретарят на лигата Алън Хардейкър се обажда на брат си Ърнест, президент на отбора по ръгби на Хъл, и го пита колко харчат за слама на година. Отговорът е ясен - за 3000 паунда може да се купи достатъчно за 25 години.
Голф
Комисията разширява разследването си. Оказва се, че Съндърланд поръчва повече стоки, отколкото са му необходими, след което ги връща, а изпълнителят издава насрещна фактура, която се осребрява и се използва за плащания към играчи над максимално разрешената седмична заплата от 15 паунда.
Четирима директори били уволнени, двама от тях били зачеркнати завинаги, а клубът глобен с рекордните 5000 паунда. Мениджърът Бил Мъри трябвало да плати 200 паунда, а няколко играчи, включително Форд, били наказани, но санкциите били отменени, след като завели иск срещу лигата.
Независимо от това крайният резултат бил катастрофален. Съндърланд избегнал изпадането с три точки преднина, но Мъри, очевидно смазан от преживяното, подал оставка през лятото. Той умира четири години по-късно. Алън Браун, известен с драконовската си дисциплина, поема отбора. Той бил коренно различна личност - суров човек, който вярвал, че упоритият труд и страданието са както неизбежни, така и необходими. Упражненията за игра с глава се провеждали с топки за голф. Ако теренът на „Рокър Парк“ бил замръзнал, отборът тренирал на плажа. През следващото десетилетие той дори карал играчите да участват в изграждането на нов тренировъчен комплекс, като влачат строителни материали и бъркат цимент.
Лошата форма продължава и за първи път в историята си Съндърланд изпада. Клубът така и не успява напълно да се възстанови и оттогава е спечелил само един голям трофей. Кой е бил мистериозният мистър Смит така и никога не става ясно, въпреки че предвид очевидно задълбочените му познания за клуба изглежда вероятно да е бил или недоволен бивш служител, или член на ръководството, замесен във вътрешни интриги и борби.
Джонатан Уилсън, Шон Ингъл
Guardian.co.uk
