В Каталуния съществуват два архетипа на характера, характерни за този регион на Испания - „seny“ и „rauxa“.
И двете думи са трудни за директен превод. Първата означава мъдрост, душевно равновесие и здрав разум. Хората, олицетворяващи втората, са по-забавни, импулсивни или страстни – типът личности, които действат спонтанно, без да прекаляват с размислите.
Нека не се заблуждаваме, хората от първата категория са много повече, особено що се отнася до стоически настроените фенове на Барселона.
„Avui patirem“ (Днес ще страдаме). Тази фраза често се чува на „Камп Ноу“, особено от ветераните, притежаващи сезонни абонаментни карти. Дългогодишните фенове на Барса са се научили да страдат след години на разочарования и десетилетия наред живот в сянката на отбора, който държеше монопола в страната – Реал Мадрид. Тази динамика започна да се променя през 90-те години на миналия и претърпя огромна трансформация по време на вълшебните времена на Лео Меси, но следи от това отношение са запазени и днес, въпреки че Барса е един от най-големите клубове в света.
В наши дни по-често се чува (и тя е тясно свързана с предходната) фразата - „Да видим дали ще успеем да задържим това темпо през целия сезон“. В Барселона песимизмът в най-добрия случай бива само отложен във времето. Може да изглежда изненадващо, че толкова голяма част от местните фенове все още проявяват тази предпазливост при положение че отборът на Ханзи Флик играе толкова блестящо. Всъщност това означава, че хората са по-развълнувани от Барселона сега, отколкото са били от много дълго време насам.
Две епохи се сочат като еталони: така нареченият „Дрийм тийм“, воден от Йохан Кройф в периода 1988–1996 г., и Барселона на Пеп Гуардиола 2008–2012 г. Под ръководството на Кройф Барса печели четири поредни титли в Ла Лига (1991–1994 г.) и първата си Купа на европейските шампиони през 1992 г. (през следващия сезон турнирът бе преименуван на Шампионска лига). Под ръководството на Гуардиола Барса триумфира с три поредни титли в първенството (2009–2011 г.) и грабна два пъти Шампионската лига.
Флик вече донесе две поредни титли, откакто пое отбора през 2024 г., и съставът се счита за категоричен фаворит за трета. Те спечелиха всичките си седем мача от началото на сезона, отбелязвайки 31 гола, и водят с пет точки пред втория Атлетико Мадрид. Реал е на четвърто място, на шест точки зад Барса.
„Аз съм отговорен оптимист“, заяви участник в скорошно предаване по радио Cadena SER, запитан дали феновете могат да започнат да се вълнуват. Да не си оптимист за този отбор би било неуважително към треньорския щаб и футболистите в състава. Но скоро те ще бъдат подложени на сериозно изпитание.
Барса започна сезона блестящо, но през останалата част от октомври им предстои много по-трудна серия от мачове, включваща гостуване на носителя на трофея в Шампионската лига ПСЖ (20 октомври) и домакинско Ел Класико срещу Реал (25 октомври). На 8 ноември гостуват на Атлетико – отборът, който ги отстрани от Купата на краля и Шампионската лига през миналия сезон.
Ако преминат успешно през тези изпитания, ще трябва да бъдат включени в дискусиите за сравнение с онези предишни епохи. Дори най-скептичните фенове започват да признават това. Емоциите най-накрая могат да се отприщят малко. Да, време е за мечти, но с известна предпазливост.
Това не е Барселона на Гуардиола. Би било абсурдно да се твърди обратното. Но има неща в този отбор, които изглеждат познати. Те притежават същото ДНК, същия глад за успехи, същата неумолимост и усещането, че превъзходството над съперника не е достатъчно, ако не се отразява на резултата отново и отново. Барса на Гуардиола не просто печелеше мачове, те налагаха стил на игра, който караше съперника да изглежда по-малък. Създаваха у съперниците си неприятното усещане, че дори след като си оцелял след една атака, вече идва следващата.
Противникът трябваше да търси начини да се справи с владеенето на топката, пресата, позиционирането и техническото майсторство на отбора. Влиянието им надхвърляше рамките на спечелените трофеи. На Кройф му бяха нужни три сезона, за да спечели първата си титла в първенството, и четири – за КЕШ/Шампионска лига. Гуардиола обра всичко още в дебютния си сезон. Очевидно е твърде рано да се каже дали настоящият състав на Барселона ще окаже подобно въздействие. Но са налице познати елементи. Един от тях е готовността да се гласува доверие на млади играчи. Ламин Ямал е най-впечатляващият пример, но не е единственият. Пау Кубарси се превърна във важна част от защитата. На Марк Бернал също бе гласувана отговорност. „Ла Масия“ отново личи в облика на отбора, а Шави Еспарт е поредният талант, който изгрява. И четиримата играчи са от един и същи набор – родени през 2007 г.
Целият текст – в новия брой на „Мач Телеграф“
