В енсан Компани дължи всичко на футбола. И на родителите си, разбира се. Те били бедни, но добре образовани и много държали синът им да върви по правия път.
Записали го да тренира в Андерлехт, когато бил на 6. Останал в клуба до 20, тръгнал си с две титли на Белгия през 2006-а.
„Футболът беше преди всичко начин мама и татко да ме махнат от улицата“, признава 40-годишният треньор в интервю пред „Гардиан“ през 2019-а, тогава все още действащ футболист и стълб в защитата на Манчестър Сити.
7 години по-късно той вече жъне успехи и на треньорското поприще. Преди седмица изведе Байерн до титлата, както го направи и миналия сезон, първи за него в германския гранд. Освен това класира баварците на финал за Купата на Германия, а голямата цел – триумф в Шампионската лига, също е на дневен ред, тъй като предстои полуфинал срещу ПСЖ.
Огромен риск
„Още от самото ми раждане моите родители започнаха да разширяват хоризонтите. Нищо че гледахме света през прозорците на малкия апартамент“, разказва Венсан.
Прекарал детските и първите си години от юношеството в блок в проблемен квартал на Брюксел, за него било много лесно да кривне от правия път. „Опасността висеше със страшна сила. Ако исках да продавам наркотици, просто трябваше да сляза и да се включа в някой тъмна и съмнителна операция. Ако исках да изглеждам добре, за да впечатля момичетата, можех да се свържа с някоя от бандите. Познавах всички тези хора, играех футбол с тях“.
Вместо това Компани остава фокусиран върху по-голямата картина.
„Неуспехи, расизъм – те подхранваха огъня, държаха ме високо мотивиран. Най-голямата опасност за мен е самодоволството. Смея да твърдя, че никога не съм ги допускал в живота си. Това са моменти, които могат да бележат целия ти път. В онази възраст има огромен риск да захвърлиш всичко, като избереш да бъдеш най-лошата версия на себе си“, разсъждава бившият защитник, изиграл 89 мача за първия отбор на Белгия.
Изключен
Той е буден и умен ученик, но още в ранна възраст се сблъсква с трудности. „Имаше силно изразено социално разделение. Родителите от традиционен белгийски произход присъстваха постоянно в училищния живот, често диктувайки какво ще се случи в класната стая. Моите трябваше да работят, нямаше как да идват.“
На 14 той е изключен. Училищното настоятелство обяснява решението си с честите отсъствия на Венсан, който трябвало да пътува с юношеските отбори на Белгия. Малко след това е отстранен и от националния, тъй като влиза в конфликт с треньора.
„Аз такъв, имам си начин за справяне с нещата. Родителите ми винаги са се бунтували срещу неравенството и несправедливостта. Така че когато аз или някой друг биваше наказван несправедливо, не приемах и казвах открито мнението си“.
Лагер
Именно заради отстояване на идеите неговият баща Пиер Компани се превръща в политически бежанец. Роден в ДР Конго в семейството на племенен вожд, той е едновременно талантлив футболист и твърдоглав млад човек със социалистически възгледи. В началото на 70-те участва в протест срещу диктатора Мобуту заедно с още около 200 студенти. Заловени са и пратени в лагер.
„Той знаеше отлично, че това ще създаде проблем с европейската преса и представи ситуацията така, че да изглежда като отбиване на военна служба. Останахме там 13 месеца и 15 дни. Никога няма да ги забравя“, заявява години по-късно Компани старши, който през 2019-а стана първият тъмнокож кмет в Белгия, а вече е част и от парламента.
„Още от самото начало беше много трудно“, разказва Пиер пред „Гардиан“ и си спомня за побоите и как хората били хвърляни в реката с камък на врата. Когато бил освободен, таткото на Венсан се завърнал в университета, не оставил и футбола. Именно любимият спорт го срещнал с лекар, който решил да помогне. „Играехме заедно с медиците. Един от тях ми написа някакъв сертификат, измисли ми заболяване – не знам дори какво беше, за да замина за лечение в Белгия“.
Така Пиер пристига в Европа и подава молба за статут на бежанец. Чакал го 7 години, в които работел каквото намери, за да се издържа. Получава документите през 1982-ра и започва работа като таксиметров шофьор, като дава само нощни смени. С припечеленото плаща таксите си в университета, където учи за машинен инженер.
Село
Някъде по това време среща белгийката Жослин – синдикален лидер и активист, която почина от рак през 2006 г. Двамата се влюбват и създават три деца – момиче и две момчета, едното от които Венсан.
Днес Компани отделя част от спечелените пари, за да помага.
„Правя го не от чувство за вина, а защото имам възможност. Мама беше социалист, на границата на комунистическите убеждения. Беше й в кръвта да се бори за правата на другите. Татко е политически бежанец. Това е моето минало“, обяснява треньорът, който често си задава въпроса дали прави достатъчно за хората в беда.
„Майка ми е тази, която настояваше да уча. Повтаряше ми, че футболът е до време. Питаше ми какво ще правя, ако счупя крак. Никога не ме е спирала да преследвам мечтите си, но искаше да умея и нещо друго. Тя отстояваше убежденията си. Ще ви дам пример. Често ме питат дали родителите ми са били обект на расизъм. Представете си само – мама е от малко, затънтено село. И си води съпруг от Африка. Било е шок, шок от невежество. Но който познава татко, започва да го харесва. Такъв е характерът му. А на мои мачове мама скачаше да бой на други родители, които ме обиждаха и наричаха „маймуна“, спомня си Компани, който среща голямата си любов – Карла Хигс, англичанка от Манчестър, докато играе в Хамбургер. След това подписва именно с отбора, на който тя е отявлен фен – Манчестър Сити, и печели четири пъти титлата във Висшата лига, включително и като капитан.
Скромен и отговорен, той винаги е печелил уважение и доверие, където и да е – в Андерлехт, Хамбургер и Манчестър Сити като играч, а след това и в Андерлехт, Бърни и Байерн като треньор.
