П овече от седмица след скандалното дерби на Манчестър страстите продължават да се вихрят.
Обсъжда се не само признанието на съдиите, че са признали нередовен гол на Сити за победата с 1:0, но и за средния пръст, който 15-годишният Сони Галахър размаха към агитката на Юнайтед. Вместо да го нахока, неговият баща Ноел, китаристът на рок бандата „Оейзис“, заяви, че „сърцето му е изпълнено с гордост“.
По-късно Ноел заяви пред talkSPORT, че поведението на Сони е доказателство, че е свършил добре работата си като родител. „Идва момент в живота на всеки баща, когато поглеждаш децата си и си казваш: „Боже мой, възпитал съм ви добре“, когато те усещат всичко така, както го усещаш и ти, и когато наистина разбират“, каза музикантът. „Да не забравяме, че когато си в сектора за гостуващи фенове и привържениците на Юнайтед са пред теб, те ти отвръщат със същото. Но днес той беше на страниците на вестниците и сърцето ми е изпълнено с гордост за моите синове, които не останаха длъжни и се изправиха срещу феновете на Юнайтед“.
Китаристът със сина си Сони в дербито на Манчестър миналата неделя
Стена
Семейство Галахър са известни като едни от най-запалените привърженици на Манчестър Сити. Те подкрепят отбора много преди той да се превърне в доминираща сила във Висшата лига. Ноел и брат му Лиъм, фронтмен на „Оейзис“, се превърнаха в едни от най-разпознаваемите привърженици на отбора.
Галахър за първи път посещава „Мейн Роуд“ като дете и това е любов от пръв поглед. В статия за Гардиън“ през 2000 г. той разкрива: „Първият мач, на който баща ми ме заведе, беше Манчестър Сити срещу Нюкасъл през 1971-ва. Това беше всичко, Сити се превърна в моя отбор“.
Причината баща му да избере „гражданите“ пред Манчестър Юнайтед всъщност няма много общо с футбола. „Направи го, за да ги да ги дразни. Нямаше друга причина“.
Братята на баща му пристигнали от Ирландия и започнали да подкрепят Юнайтед, което поставило началото на голямото съперничество в семейството, но също така затвърдило любовта на Галахър към синята половина на Манчестър. Спомените му от детството на „Мейн Роуд“ също са колоритни. „Баща ми ни водеше на трибуната „Кипакс“ и ни качваше върху тясна тухлена стена отзад, където се подпирахме на голямо платно гофриран азбест, а след това той изчезваше към бара с останалите татковци. В днешно време феновете по стадионите не пеят толкова много. Но през 70-те години на „Кипакс“ беше оглушително. Беше като звук, който излиза от огромен високоговорител“, спомня си той.
Съблекалня
С течение на времето Галахър се превръща в постоянно присъствие на мачовете на Сити. Той е там и в едни от най-мрачните дни, когато отборът не печели нищо в продължение на 35 години – между 1976 и 2011 г. След това става свидетел на невероятния възход при Роберто Манчини и Мануел Пелегрини, както и на създаването на легендата на Пеп Гуардиола. Спомня си как пътувал за гостувания по времето, когато клубът играе във Втора дивизия, след като напуснал училище и не правел нищо друго.
„През първия сезон във Втора дивизия, след като загубихме от Лутън, ходихме на абсолютно всеки мач – и у дома, и като гости“.
Лоялността му беше възнаградена десетилетия по-късно, когато Сити най-накрая се превърна в доминиращата сила в английския футбол. Легендата на „Оейзис“ беше поканен в съблекалнята след инфарктната титла през сезон 2018/19. Отборът на Пеп Гуардиола изпревари Ливърпул само с една точка и завърши с 98 точки срещу 97 за „червените“. След победата с 4:1 над Брайтън на „Амекс Стейдиъм“ в последния кръг играчите отпразнуваха поредната си титла по впечатляващ начин, а Галахър беше в центъра на купона. Заклетият фен на Сити се присъедини към отбора, докато всички пееха класиката на неговата група - Wonderwall.
Легенда
Разбира се, той беше на трибуните и за манчестърското дерби миналата седмица, когато Сити победи Юнайтед с 1:0 със спорния гол на Ерлинг Холанд. Камерите многократно показваха Галахър по време на драматичните спорове около попадението, включително в момента, когато първоначално изглеждаше, че голът на Холанд е отменен за засада. Гари Невил не пропусна възможността за перфектна препратка към „Оейзис“. Когато камерата се насочи към него, легендата на Юнайтед каза на зрителите: Don't Look Back In Anger (б.р. - Част от текста на Wonderwall, който означава „Не поглеждай с гняв назад”).
По-късно Галахър разкри, че е завел и синовете си на „Олд Трафорд“, въпреки че обикновено избягва това гостуване заради бруталното противопоставяне.
Братята Галахър Ноел и Лиъм, тръгват на турне с Ойезис през май 2027. На Етихад са предвидени 11 концерта.
Сега „Оейзис“ са готови да изведат връзката си с футбола на съвсем ново ниво. Легендарната манчестърска група отново ще бъде под светлините на прожекторите през 2027 г., след като миналата братята се събраха за изключително успешно турне след 16 години.
„Етихад“ е сред спирките в програмата на турнето, като „Оейзис“ ще изнесат впечатляващите 11 концерта в дома на любимия отбор. Те ще свирят и на някои от най-големите футболни стадиони в Европа, включително „Селтик Парк“, „Алианц Арена“ на Байерн, Олимпийския стадион в Барселона, „Стад дьо Франс“, „Стадио Олимпико“ в Рим и „Йохан Кройф Арена“ на Аякс.
Wonderwall беше възприета като химн на Англия по време на световното първенство. След всяка победа на Англия играчите изпълняваха известния хит пред своите фенове и така символично завършваше едно пътешествие, започнало с младия Галахър, подпрян на стена на трибуната „Кипакс“.
