DIE WELT
През последните години Германия има сериозен дефицит на централни нападатели. След оттеглянето на Мирослав Клозе и Марио Гомес се появи вакуум, който все още не може да бъде запълнен. Никлас Фюлкруг получи своя шанс в Бундестима на последните два големи форума, а сега е ред на Тим Клайдинст. Допреди две години 194-сантиметровият гигант дори не бе играл в Първа Бундеслига. Той дебютира през миналия сезон с екипа на Хайденхайм, а миналото лято си спечели трансфер в Борусия Мьонхенгладбах. Това му донесе през октомври и първа повиквателна за националния отбор, за който вече има 2 гола в 4 мача. Тъкмо от него ще се очакват попаденията срещу Италия на четвъртфиналите в Лигата на нациите. Заради историята си по долните лиги, Клайдист е наричан Германският Джейми Варди.
- Хер Клайдинст, за колко секунди бягате 100 метра?
- Последният път, когато проверих, бях завършил гимназия. Не знам.
- Питаме ви само за това, защото на съквартирантите ви ще им трябват около 20 минути, за да го направят. Имате четири гръцки костенурки.
- Да, наистина. И ако времето е благосклонно, скоро ще ги извадя от хладилника.
- Защото прекарват зимата там?
- Обикновено те се заравят, за да оцелеят през зимата. Но аз не мога да контролирам това много добре. Мога да регулирам времето, което прекарват в хладилника в гаража, където държа клетките им. Хладилникът се контролира от термостат, което ми позволява да създам изкуствена среда за костенурките, в която те лесно могат да презимуват.
- Какво ви очарова в тези животни и до каква степен им се посвещавате в ежедневието си?
- Увлечението ми по тези животни се дължи на едно ваканционно пътуване, когато ги видях в дивата природа. Те са толкова спокойни животни. Наистина ми беше приятно да ги наблюдавам. Не е нищо особено, но мисля, че тези животни излъчват красиво спокойствие.
- Като нападател се нуждаете от спокойствието, което тези животни излъчват пред вратата. Винаги ли сте имали тази дарба?
- Не е задължително. Придобих го с течение на времето, когато се учих от определени ситуации и трупах опит. Мисля, че преди няколко години, в сравнение с днес, реагирах малко по-емоционално.
- Означава ли това, че можете да тренирате спокойствие пред вратата?
- Абсолютно. Не става въпрос само за спокойствие пред вратата, а за спокойствие като цяло. Разбира се, необходимо е и известно надхитряне, за да можеш накрая да вкараш топката във вратата.
- Пътят ви до националния отбор не е лесен. Колко трайно въздействие оказа това върху вас?
- Бих казал, че сериозно. В същото време обаче смятам, че натрупах важен опит. Мисля, че има много малко кариери, които вървят идеално. Със сигурност е било полезно за развитието ми да имам някои отрицателни преживявания. Човек научава нещо от тях и е подготвен, когато се появят нови предизвикателства.
Цялото интервю четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
