И мето Ернст Вилимовски практически не говори нищо на съвременната генерация футболни фенове. Полякът с германски корени държи едни от най-впечатляващите рекорди на световни първенства и не само. Той е първият футболист, отбелязал четири гола в един мач на мондиал. Прави го във вратата на Бразилия при загубата на Полша с 5:6 на турнира през 1938. Това е и единственото участие на страната на световни финали преди 1974 г.
Вилимовски се нарежда в Топ 4 на най-резултатните футболисти на Полша на голям форум, въпреки че е изиграл само един мач. Той все още държи рекорда за най-много отбелязани попадения в един двубой (10) и е реализатор №1 в турнира за Купата на Германия в рамките на един сезон. В кариерата си е отбелязал над 1000 гола, ако се броят и неофициалните срещи. Историята му е доста полемична, като през годините е национал на три държави – Полша, Германия и област Силезия, която има футболен отбор в определен период, но той не е признат от ФИФА.
Роден е през 1916 г. в полския град Катовице в района Силезия, чиято територия попада в рамките на три държави – Полша (най-голяма част), Чехия и Германия. Освен полски език Вилимовски владее и немски заради майка си, която е германка. Има двама бащи. Биологичният му умира като немски войник в Първата световна война. Вторият съпруг на майка му, чието фамилно име приема, пък е участник в Силезийските бунтове, като се смята, че именно той отключва любовта на хлапето към футбола.
Вилимовски играе като ляво крило със силен десен крак, притежава експлозивност и скорост, а майсторството му пред вратата на противника е неоспоримо. Талантът му е забелязан първо от местния Катовице, където вкарва 15 гола в 25 мача между 1932 и 1933 г. Дебютира в елита на Полша за Рух Хожув през април 1934 г., а месец по-късно е повикан в националния отбор, въпреки че е само на 17 години. С екипа на Рух печели три пъти приза за голмайстор №1 на първенството (1934, 1936, 1939), триумфирайки с четири шампионски титли (1934, 1935, 1936, 1938) за 5-годишния си престой в клуба. Отбелязва общо 113 гола в 86 мача за Рух в периода 1934-1939 г. Нанизва 14 хеттрика в лигата и общо 35 във всички турнири, като срещу Юнион Туринг Лодз изригва с феноменалните 10 гола през май 1939 г. Три от тях падат преди почивката, като печели златен часовник след облог с фен, че през второто полувреме ще отбележи още 7.
Разбира се, това е само един от многото митове и легенди около живота и кариерата Вилимовски. Сред тях са още, хеттрикът му в рамките на две минути, шестте пръста на десния крак, подписването на професионален договор с три различни клуба след запой или изключването му от националния отбор на Полша за Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. отново заради системно пиянство. Той отлича последното, твърдейки, че е нарочен заради силезийските си корени, но наказание в действително има.
Въпреки това Вилимовски си остава герой за Полша с феноменалните подвизи в два от най-великите мачове в историята на страната. Първият е на Мондиал 1938 във Франция, когато Полша дебютира на световни финали. Тогава турнирът е изцяло на еличинации, а в първия кръг те се изправят срещу Бразилия. Губят с 5:6, а Вилимовски отбелязва четири от головете. Рекордът му е недостижим в продължение на 56 години, когато руснакът Олег Саленко вкарва пет гола във вратата на Камерун на световното в САЩ през 1994 г.
„Без съмнение той беше най-добрият полски футболист в историята. Може би ако се беше провело световното първенство през 1942 г., днес нямаше да говорим за Пеле, а за Ернст“, каза преди време покойният вече спортен журналист Анджей Говаржевски.
Той бе като развързано куче срещу ужасената бразилска защита, а освен с головата си канонада, печели и дузпа, реализирана от Фриц Шерфке. „Ако някой каже, че поляците не могат да играят футбол, ще му плюя в лицето“, казал халфът на Селесао Мартим Силвейра след мача.
Вторият велик момент с участието на Вилимовски е година по-късно, когато световният вицешампион Унгария е повален с 4:2. Полша изостава с 0:2 до почивката, но след паузата той вкарва четири безответни гола. Три от тях са дело на Вилимовски, който е носен триумфално на ръце като истински национален герой от ликуващите фенове. По ирония на съдбата това се оказва и последния мач на Полша преди Втората световна война, когато седмица по-късно Германия и Хитлер нахлуват в родината.
От там насетне животът на Вилимовски се променя напълно. Той и неговите сънародници от Силезия са принудени да изберат веднъж завинаги националната си принадлежност между Германия и Полша. Голмайсторът предпочита германско гражданство по две причини – да се спаси от нацисткия тормоз и....да продължи играе футбол. Това се случва посредством смяна на иметоот Ернест Вилимовски на Ернст Виллимовски, намирайки убежище в германската провинция Саксония. Така започва да играе за Мюнхен 1860 през 1942 г. и още същата година отбелязва 14 гола по пътя към спечелената Купа на страната – неподобрен рекорд в надпреварата и до днес.
Изявите му печелят и повиквателна за националния отбор на Германия, който по онова време играе единствено в контроли срещу окупирани или неутрални държави. Влиянието на Вилимовски е мигновено. Нанизва 13 гола в 8 мача, включително и четири пъти във вратата на Швейцария при победата с 5:3 през 1942 г. Но същата година мачовете са прекратени заради войната и неговата международна кариера приключва.
Той е може би единственият играч в света, който е отбелязал повече голове, от положенията, които имаше“, споделя звездата на Германия Фриц Валтер. Както споменахме в началото, Вилимовски представя и родното си място на национално ниво – Силезия. Между 1934 и 1939 г. отбелязва 7 попадения в общо 6 срещи, а при победата над Румъния със 7:0 на 16 август 1942 г. над 50 000 души присъстват на стадион „Едуард Шимковяк“ само за да гледат играта му.
